Хлебарката Берта

Наскоро забелязах, че лятото дошло.  Днес по-точно. Сериозно, кога мина половин година?

Та лятото дошлоооо! Усетих го по аромата.

На пот и спарен гъз.

И направих силна паник атака.

Ей, като кажат лято и моренце… бах аз тоз оргазъм.

И като си помислиш, че народът ходи на море за да се напива, да яде цаци и да гледа цици.

Ся темата е за циците.

И за секса през лятото.

Сексът през лятото е мъка. Повярвай ми. Който е отдолу бърше потта на тоя отгоре, за да не се плъзга повече от нужното, и е гадно да ти капе солен дъжд по очите, носа, в устата. Тва дето го пише в любовните романи не е вярно. Неудобно е, убива, хапят те комари и главата ти се блъска в някой камък. Ева дочакваш да свърши.

На това му викали романтика.

Пясък в задника, потни тела, изгоряла кожа, боли като те пипнат, понеже като идеш на плажа всеки има малко тен, само ти си бял като немска пишка (чувала съм, ей!), и гледаш да наваксаш от първия ден. Заливаш се с олио и масла, просваш се като смазана хлебарка (казвала ли съм ти за хлебарката Берта?) и се печеш като вурст (не Кончита с  брадата), а баш като вурст до състояние варен омар, само че не изглеждаш апетитно, но на поза го докарваш.

Вечерта танцуваш в дискотеката като Майкъл Флатли, понеже не можеш да си мърдаш тялото от коленете надолу.

В същото време хващаш яко разстройство с повръщане и като седнеш на кенефната чиния, после кожата ти остава залепена там.

Плажът – яко. Пищят деца (няма лошо), но с тях пищят и майки, баби, лели, само бащите не говорят, понеже се борят с ерекцията, докато четат „Сто години самота” или „Престъпление и наказание”, все на първа глава.

И после… АТАКА! Към морето! Като стадо носорози, настъпват те, пръскат ти пясък в очите, капят те със сладолед, поливат те с бира.

И жените… мамо мила. Ходи и дрънчи като оркестър. Гривните й тежат колкото чанта с инструменти на водопроводчик. Обеците – врещящи цветове! И сандалки с високо токче.

И слага грим за плажа. Не плува, ами само се подмива. И „Мило, намажи ми гърба”.

По-зрелите жени плетат. Някои мъже също.

По-зрелите мъже не бива да носят боксерки, че… то… изпада.

Мразя да ходя на плаж, макар че съм от Бургас. Винаги съм мразела, още от дете. Ненавиждах тогава, ненавиждам и сега.

Ресторантите… много странно! Народът е  беден, а няма една свободна маса в 70 заведения по цялата плажна ивица. Няма да коментирам.

Добре, няма лошо бабата да се пече по сутиен и по кюлоти, ама защо после се прибира така до тях? Иначе за чушкопека слага най-новия си кат!

Нудистките плажове… колко много излишни неща висят по хората. В това число и dingleberries J ако ме разбираш правилно. Хах.

На това някои хора казват почивка. И отмора. И красиви гледки.

Знам, че не си съгласен. Само казвам, че не за всеки морето през лятото е атракцион. Много рядко някоя красива жена ще легне сама на плажа. Това го има в лигавите клипове на Крис Айзък. Хелена Кристенсен е много млада и много красива там, но повярвай ми, такава жена няма да дойде при теб, тя има да държи чепа на някой чичо с изкуствени зъби и 142 пластични операции, а и такива жени не ходят като кошути по обществените плажове.

Съвет към жените: цветът и моделът на банския нямат никакво значение.

И Джордж Клуни се жени.

За тийнейджърките – Джъстин Бийбър е идиот.

Тревата е жълта, всичко е изгоряло. Небето не смее да поплаче.

А няма нищо по-красиво от плачещо небе.

Хах, сетих се в Кипър една приятелка ми казваше „Гери, не мога да разбера дали съм се напикала или съм чак толкова потна”. Виках й: „Няма значение, все е солено и все ще изсъхне след пет минути”.

Обичах един плаж на 5 километра от Писури в Кипър. Има малка таверна, която не затваря цяла година. През юли и август англичаните са го налазили като неначукана жена Крисчън Грей и не е хубаво да се ходи. Но през останалото време… там е моята продънена лодка. Лягах в нея, зимата с якето дори и си представях как плувам. Всъщност съм плувала.

Тогава бях щастлива.

Обичам морето. Преди си мислех, че обичам морето само в Бургас, но сега не знам. Мисля, че повече обичам морето в Кипър. Там има много хлебарки, казвала съм ти, толкова са големи, че чак очите им изглеждат като човешки. Гледат те с една такава нечовешка доброта и тупуркат с крачета.

Във Виена има много хора. Някои са толкова са дребни, че чак очите им са като на хлебарки.  

Май и аз така… дребна хлебарка… мърдам, мърдам с пипалца и чакам някой да ми сложи каишката и да ме вземе за домашен любимец и да ме разходи из парка.

Казвала ли съм ти за хлебарката Берта? Е, сега ти казвам.

Преди няколко години не можех да си представя живота си без море.

Каква ирония.

Случи ми се. Живот без море.

То пък един живот. Като за хлебарка.