С.Е.К.Р.Е.Т.

С.Е.К.Р.Е.Т.

Забелязвам, че над 30 души на ден четат тази моя статия, писана преди година и половина, и знам, че много жени очакват втората книга на С.Е.К.Р.Е.Т., искам да поясня, че нямам нищо общо с втората книга, не съм работила по нея, няма да изказвам мнение. Това, което съм написала касае единствено и само моя труд. Каси остава голяма моя болка. Тя е все така човечна. Няма да правя повече коментари. 

Не, няма да ти казвам, че е задължително четиво, няма да правя литературни анализи, разбори.

Ще ти кажа защо ми хареса.

В тази книга за мой голям ужас видях себе си преди време и на моменти дори и сега. И думите на Каси често бяха моите собствени думи. Когато една жена навлезе в блатото на ежедневието, когато единственият човек, който може да я разбере е една котка, куче или там някакъв домашен любимец (хамстерче, зайче, тарантулка, рибка), когато една жена заживее с укора на мъжа или приятеля си, че не е достатъчно хубава, съблазнителна, не е това, което са хорските жени, тогава е време да си иде. От човека, от средата, от напълно погрешната представа, която някой друг й е втълпил за качествата й или по-точно за липсата на такива.

Когато една професия не те радва, смени я. (Така направих и аз, даже бягам по държавите да търся друго). Когато един мъж си ляга с гръб към теб и си е стиснал устата като кокошо дупе за една дума на благодарност, че го търпиш – смени го. Когато усетиш, че тялото ти, както казва Каси е като запусната фабрика, която бавно, но сигурно гаси осветлението в затворените отдели, съживи го. Не става дума само за секса. Секс – под път и над път. А за това да намериш пак себе си, онзи живец, който прави една жена красива – увереността, самочувствието, смелостта да взема решения за себе си, да среше добре косата си, да си купи нова дреха, да види сезоните и да погледне луната, но не непременно с тъга. Защо станах такава, кога станах такава невзрачна като мишка, кога спрях да забелязвам петната по дрехите си, кога за последни си направих маникюр, обръснах краката, правих истински секс, защо съм мухата на стената? Дали има жена, която не е минавала през такива периоди. Да си говорим честно.

Жената е красива, когато е обичана. Няма дебели, слаби, високи, ниски, трътлести, с голям нос, с големи уши… Има обикновени жени, но някои от тях сияят, а други вехнат като цвете, което някой някога е харесал, скъсал, сложил във ваза и забравил да смени водата, докато изгние. И ако няма кой да те обикне точно в тази секунда… е, как да няма, иди до огледалото и ще видиш любовта на живота си – това си ти. Може, както съм казвала и преди, задникът ми да не отхвърча над бъбреците и да не изглеждам прекрасна в новите дамски превръзки без или с крилца, може да не изпитвам оргазъм от новия прах за пране с някаква уникална формула, но пък очите ми как горят J

В книгата няма безумни красавици (има добре подбрани красиви мъже J), няма груба и натрапчива еротика. Всъщност Каси, като всяка жена, която е решила да не затъва в блатото, приема едно сериозно предизвикателство – да обикне себе си с малко добронамерена помощ. И да преодолее страховете и комплексите си – като гравирани по лицето и тялото й след един опустошителен брак, който я оставя сама и самотна и с омраза към себе си.

Имаше един момент, докато работех по книгата, когато просто спрях, запалих цигара и много мислих. Каси не обича розово. И аз никога не съм обичала, не съм носила розово (май в 9 ти клас имах една рокля, ама то щото нямаше в синьо). И когато трябва да облече тази прелестна рокля за бала с маски, прелестна но розова, заложеното от векове момичешко, дори детинско умиление пред розовата рокля на принцеса се събуди и в мен. Коя жена не си е мечтала да бъде принцесата на бала? Коя жена не е мечтала да бъде онази Пепеляшка, по която всички ще въздъхнат. Ах и ох. Хайде, бъди честна. Аз съм. И понеже никога не съм била принцесата на бала, след няколко дни отидох да си търся пуловер и чак на касата видях, че съм избрала ярък розово-оранжев пуловер. Хм. Никак не е зле между другото.

В книгата има аромати: на цъфнали магнолии, на силно горчиво кафе, на море, на буря, на сняг, на вкусна супа, на стара каюта, на градини с лозя, на шоколад и сметана.

Тази книга се чува. С ритъма на самотното сърце, с ритъма на нещастното сърце, на уплашеното сърце, на щастието и горчивината, с мелодията на тъжния саксофон пред дома ти, с онова, с което е известен Ню Орлеанс – джаз. Вкарват те в джаза един видJ

Ако чакате някаква умопомрачителна любовна история – не  е точно като ураганът Катрина. За това ми се струват много необосновани препратките към „Петдесет нюанса “. Познавам и двете книги като бръчките около очите си (те са от смях де).

С.Е.К.Р.Е.Т. е земна. Каси е земна, естествена, нешлифована, има много приятно чувство за хумор и в крайна сметка влюбена в единствения си истински приятел. Е, не знам какво става с тях после, но и това ще видим. Надявам се.

Не го написах, за да агитирам който и да е да купи книгата. Знаеш, че съм винаги пряма. Не е реклама. Просто беше моето много скромно и ненатрапчиво мнение. Уважавам избора на всеки. И дано всеки се научи да уважава този на останалите.  

В крайна сметка всичко в този живот опира до избора ни: дали ще си кажем истината или ще повтаряме истините на другите. А кои са другите?  

Гергана Дечева