петък, 20 юли 2012 г.

50 нюанса... какво?

Така, един месец следях безучастно и гледах скандалите около „50 нюанса сиво”.
Не обичам  да се конфронтирам с хора, чиито лице не виждам,  но уви, за тях това е най-лесният начин да се скриеш.
Тези от вас, които ме четат знаят, че съм пряма, откровена и не търпя простотии.
Тези, които не ме четат, сега ще го научат.
Преди близо три месеца и половина ми беше възложен превода на въпросния роман. Не бях превеждала чак такава еротика, не съм и фен на жанра. След кратко проучване, се оказа, че книгата е бестселър навсякъде по света. Знаех за големия интерес в България и съм свършила (и довършвам) работата си съвестно и професионално, според изискванията на професията ми.
Това, което не знаех  и за което не бях подготвена, бяха личните нападки от група фенки на книгата, вживели се в историята до такава степен, че съществуването им  едва ли не зависи от тази книга.
Това, което не знаех също бе, че в интернет върви фен превод на книгата от дама, за която английският език е хоби по нейните собствени думи.
Нямах голяма възможност да се запозная с качествата на предложеното от нея, но очевидно бе радвала дълго групата запалени фенки на книгата и се започна една масова, организирана акция както срещу издателството, така и лично срещу мен. Причината беше, че фен преводът стана нелегален, а отделно сайтът предлагаше оригиналите на книгата на английски и се наложи да бъдат свалени, понеже бяха в нарушение на закона за авторските права. Не ме почвайте сега  кое колко струва и че няма пари за книги. Това е друга тема и съм писала по нея. Безплатното е сладко. Знам. Законът си е закон. Тъй като съм яла попарата на такива нелегални сайтове с моите лични писания, знам, че е крайно неприятно някой да раздава труда ти без пари.
Първо, нека поясня на феновете на този сайт, че заглавието трябваше по изрично изискване на авторката да бъде преведено буквално. Не коментирам до колко съм съгласна с това, но изискването си е изискване. Заглавието е брандирано. Имената на героите – също. Не можем да ги побългарим.
За непознатите – става дума за еротичен роман, силно клонящ към порно с елементи на садо-мазо. Има драма, има сюжет, може би доста затрупани от изобилието на сексуални сцени. Но  какво мисля аз за книгата няма значение. Трите неща, които винаги ще се продават са: секс, наркотици, илюзии и тук-там рокендрол. Повече рок и то в главата. По нашенски един вид.
Основните обвинения към мен са предимно свързан с използването на вулгаризми като
Ебаси, Егати и така нататък.
Нелепо е да се говори за мил език в един порно  роман.
Никой не казва „Отвори си краката, скъпа” – нали??
Ама тя главната героиня била крехка и от устата й не можели да излизат такива думи.
А иначе тези крака са разтворени 24/7 и й познавам чак сливиците.
Цитирам на английски:
Crap
Fuck
Thank fuck for that
Holy fuck
Fucking hell
I don’t five a fuck
Fuck off… и още колко много...
И това е през три реда на страница. Колко пъти да използвам „Господи? Мили боже? По дяволите? Мамка му??? (понеже това съм се старала да правя).          
И дали когато видиш как човека, когото обичаш пада в несвяст от пиене казваш.
Дяволите да го вземат?! (Fuck!) или някак ти идва друго?
Думите са си думи. Във фен превода героинята няма влагалище, а „секс”
Той няма пенис, а има „голяма дълга ерекция” , всъщност те нямат органи и в оригинала, аз съм им сложила. Нещо лошо?
Да оставим на страна изключително бедния стил на Е Л Джеймс, за която мога да кажа едно –  свалям й шапка, че с един камшик в ръка, белезници в другата и два разтворени крака успя да направи милиони, а ние, които пишем за философии и сериозни неща не можем да се продадем... защо ли? Защото никой от нас не пише заради парите. Иначе мога да ви спретна такъв розАв роман, че поне ще се смеете.
Нещата се казват с имената им, вулгарни, мили, такива каквото са в живота.
За сведение на организираната група недоволни и изпаднали в потрес дами от грубия език, мога да кажа, че прием критика само от хора, които знаят английски и го практикуват по 24 часа на ден сред естествена среда. Не живея в България, знам перфектно нюансите на езика плюс още два езика,  понеже съм посветила години да го уча и го упражнявам  24 часа на ден сред англоговорящи.  Знам добре български език и в мой  разказ или есе (както на български, така и на английски) няма неправилно употребена дума. Езикът ми не е беден, иначе нямаше да си изкарвам прехраната и като писател (и на двата езика) и като преводач не само на този роман, а и като журналист.
Няма начин една отхвърлена от издателство, желаеща да превежда дама, да не отговори с друго, освен със злоба и да накара още 20 души да започнат с лични нападки срещу мен.
Заявявам сериозно, че няма да толерирам никакви лични закани за разправии, обиди от анонимни както на пощата ми, на сайта ми, във фейсбука ми, понеже законът си е закон. Аз не съм имислила  историята, не съм я написала, а съм се опитала да вляза в обувките на всеки един персонаж и да направя нечитаемото приятно и забавно за четене без да си позволявам фриволности.
Последно пояснение:
При превода  е забранено използването на чуждици, които имат български еквивалент или биха останали неразбираеми за някои читатели.  Стаята, в която Крисчън държи всичките си секс играчки не може да бъде плейрум или редрум, госпожице Недоволна. Тя е Червената Стая, Стаята с играчките. Това е положението. Не възнамерявам да отговарям на никакви провокации, но пак ще напомня – спекулации с името ми, закани за саморазправа няма да толерирам по никакъв начин. Трите дами (предполагам), които написаха всички тези истински вулгаризми под разказа ми за Лара и Морис.... да. Какво да кажа повече. И аз съм вулгарната.
Предполагам същата тази групичка се изсипа в сайта на „Паяжината на Шарлот” – логично, едно от първите неща, които излизат с името ми.  Не мога да оставя този позор под това, което е сътворила Шарлот.
Всъщност от цялата тази работа само ме боли. Не съм станала от задника си (извинявам се за вулгаризма) от 3 месеца, не съм си погледнала детето, за да направя нещо от нищо. Това е. Обноските, на героите в тази книга... да, добре е тези, които им се възхищават да вземат и да се научат.
В книгата има една тънка нишка – не създавайте деца, ако мислите да ги хвърлите в ада на живота си. Но това ви го казвам и аз. Почти с всеки разказ.

Гергана

7 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. аз се учудвам. наистина. учудвам се, че точно ти си отделила цял пост на долната сволоч от анонимни, но будни гражданЯ. само ти си знаеш колко будни нощи ти е коствал преводът, само ти си знаеш на колко финикийски знака е бил оценен къртовския труд, недоспиването, нанамирането на време за детето ти (щото само който 'превежда любителски' не знае колко неблагодарна работа е това и как когато трябва да се прави не помеждудругото като хоби, а като нещо, от което зависи физическото ти оцеляване може да дава аноонимно акъл), само ти си знаеш колко владееш и не владееш даден език и не дължиш на никого никакви обяснения.

    ако бях аз щях да наблъскам 'мамка му' , 'дееба' и прочее до края на света. който не му харесва - да ходи да чете булевардните романи с леко заголени мъже и дами, в които има 'стихийни сили между краката' на главната героиня и нищо друго.

    или като в стария виц - 'може ли лекарство за дамски буби? колко? като за две путки'

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, Ирина. Знам че не е мноог в мой стил.
    Никога не съм се отнесла към работата си безотговорно. Каквото и да съм превеждала – от мозъчни операции и ядрена физика до класика, аз съм е старала да живея с това, което пиша. И да, то е роман за плажа… порно за мами както го наричат, но поради страшната истерия около него, се оказах в центъра на някакъв ужасен скандал. Никой не помисли за моя труд, но агитката защити безплатния труд на фен преводачката. Питам се защо не я помолят да им преведе само за тях останалите два тома. Ама нали е без пари? Или е за да се вдига рейтинга на сайта им. И сега дай да подпалим къде какво има. Че чак една ме кълне и ме проклина. Че каква е моята вина? Хаха аз не съм виновна, че някои жени не искат да повярват, че такива герои няма и че те имат задници, а не задни части. Колко самотни жени има.

    ОтговорИзтриване
  4. Често се питам (съвсем риторично) защо изобщо се издават такива боклуци. И в музиката е същото - защото има търсене, както е видно и в случая с темпераментните фенки на тези нюанси. Жалко е ... Както е жалко, че купища такава напечатана хартия с лъскави шаренки корици (трудно ми е да си счупя езика и пръстите и да ги нарека книги) задръства книжарниците, наредена на видно място, а толкова хубави книги си минават незабелязано почти, коментирани и препоръчвани в тесен кръг и някой и друг екземпляр от тях се гуши сбутан на задните рафтове. Жалко е и за труда и времето на преводача, дал всичко от себе си, но той обикновено рядко има избор в работата си.
    Правилно ли разбирам, че това нещо има още два тома?

    Благодаря за тази статия. :) Въпреки повода за нея, ме радва честният поглед към творението. Уморих се от хвалебствени, еднообразни копи-пейстнати издателски анотации и екзалтирани и уж непредубедени ревюта от постоянните клакьори.

    ОтговорИзтриване
  5. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  6. Аз живях с тях по 12- 13 часа на ден и в момента дори, когато съм уж на почивка, съм на лаптопа. Живях в кожата на Ана (трудно), живях и в неговата (лесно, защото е добре изграден образ), книгата си има своето послание, но защо го е заринала така дълбоко под толкова много секс. И моят РозАв роман не е нищо друго, а опит (дано не жалък) да кажа на хората, че любовта, както и сексът не са привилегия за красивите и богатите, а за всеки. И една връзка, колкото и да е трудна, може да бъде представена ПОНЕ реално. 2011 година само в Америка...могат да се случат такива събития. Защо хората не искат да виждат реалността? Защо не погледнат човека до себе си с любов, а я търсят по страниците. Ето това не разбирам. Романтиката не е в думите, които казвай някой в някаква книга, а в това, което казваме на хората, които обичаме. Искаше ми се Ана и Крисчън да звучаха малко по-реално, по-човешки. А не тя да се пита защо съм бременна след като съм забравила да ида да си бия инжекцията преди 13 седмици... но това вече са подробности. Права си, книгата не би била обсъждана, ако беше в стил „Сърца за изтръгване” 

    ОтговорИзтриване
  7. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване