неделя, 1 януари 2012 г.

На чисто?


-         Защо мразиш тези празници. Не е нормално. Все пак е време, когато някак трябва да ставаме по- добри.
-         Винаги съм мразел Коледа и Нова Година. От дете. Мисля, че последната ми щастлива Коледа бе когато бях на девет и с майка ми танцувахме степ- каза той  с усмивка и прокара пръсти по китарата в А минор.
-         Е, добре де, ама после? Когато си бил вече голям?
-         Не забравяш, че на 22 влязох в затвора и излязох на 29, нали? Винаги бях навреме и никога не закъснявах за коледните подаръци- и се изкиска малко горчиво.
-         И на какво те научи това...преживяване?
-         Да бъда добро момче- и дрънна пак.
-         Но ти не си...
-         Е,  опитвам се понякога, наистина се опитвам.
Млъкнах виновно. Не бях забравила разбира се.
-         После, като излязох ми остана навик. Не съм имал семейство, знаеш. Сестра ми се омъжи малка и вече имаше бебета. Не ходех по Коледа понеже нямаше какво да дам на племенниците и излизах  се напивах от някъде началото на декември  изтрезнявах около средата на март. Но ти това го знаеш- и заигра с една нота и тая нота се понесе като прашинка из въздуха и влезе в болните ми дробове. И ме задави.
-         Извинявай, че попитах....Но ти си избрал да живееш така. Могло е да е по друг начин.
-         Виж само кой го казва. Жената, която слага Коледни топки и украса на каквото има под ръка според мястото, на което е решила да поотседне за малко. Не мислиш ли, че е време да се спреш някъде и да си купиш едно коледно дърво в саксия, което да те задържи. То няма какво друго да те държи. Ти седя заради един посят лук пет месеца без да се помръднеш  накрая го извлачи със себе си.
-         Ми ето. Ценните неща са преносими. Нищо, което не може да се пренесе не е ценно.
-         Не забравяй, че хората не са предмети. Ти ги носиш по света.
-         Изборът е техен.
-         Не, изборът е твой. Колко места трябва да видиш, за да си харесаш едно?- и спря да се заиграва с нотата. И ме погледна и ме удари с поглед.
-         Мястото е без значение. Самият ти си такъв. Всичко ти писва и в един момент само вадиш и слагаш в куфара и заминаваш. Не се е намерил човек, който да те задържи, като вятъра левитираш и изчезваш като дух.
-         Защо трябва да водим този разговор сега? Няма ли нещо за донаготвяне? - попита той и се заигра пак.
-         Защото ме е страх.
-         Теб? Безстрашната, непобедимата, великата?
-         Мен. И винаги съм се страхувала. Още от дете с тревога гледах как секундите падат и следях с паника как минутите летят и си отива нещо, за което се държа и не искам да пусна. Искам да остана в миналото. Какви са шансовете ми?
-         Чакай да ти изсвиря една песен.
И заслушах. И осъзнах, че това, което ме плашеше толкова годни не е бил фаталния дванадесети час, а това, че през него щях да пренеса с надеждите и обичта си и цялата торба страхове. Всъщност днес, на първи януари нищо не се промени. Аз съм същата и всичко си е същото. Само дето започва поредното лазене по календара. Но за щастие всеки ден може да е преломен в живота ти и всеки дванадесет час може да бъде нова ера за теб. И цялото ми бродене по света не е нищо друго освен една побъркваща жажда да видя и да се учудвам и да се радвам, да обиквам нови неща и да се привързвам и да ги вземам в багажа на натежалото си сърце. Натежало не от мъка или разочарования, а от цветове.
- Погледни нещата от добрата им страна. Имаме безалкохолно шампанско- вмъкна той измежду струните.
- Много смешно. Ха ха.
- Айде, слагай якето, давай да видим какво става навън. Сега е 11. 30. Ще те водя на разходка. Няма да лазим по тез стени навръх нова годна.
Всъщност се бях обула и от половин час се мъчех да му поднеса новината, че не искам да лазя по стените навръх нова година. :) Или просто бе разбрал какво искам...

4 коментара:

  1. И аз мразя празниците.
    Не съм осъзнала,както ти си, защо.
    Но ми хареса твоето осъзнаване за "натежалото от цветове сърце"оптимистично е:)

    ОтговорИзтриване
  2. От четири години мразя празниците, защото не съм с близките си хора. Но винаги заради малцето някак съм ги изкарвала. Всъщност това бе първата Нова година и Коледа, когато си бях "у дома", т.е не на работа и за това се заринах в спомени, а те както знаем са като сирените, толкова красиви, а така коварни :)

    ОтговорИзтриване
  3. И да не харесваш "трепетните" новогодишни терзания - всяка минута ни приближава до ново начало, или пък край , ето това е въпросът! И аз от малка не харесвам умопомрачителните трескави дни около празниците за Нова година! Въпреки, че майка ми много се стараеше и винаги имаше еуфория и приятни спомени, посли ща - не ща и аз продължих със семейството си /децата/ да поддържам"огъня" и така ,,,, Да след стотиците ти пожелания - ето и моето нека твоите мигове с малцето/и ако имаш човек до тб/ да бъдат запомнящи се - а не клиширани и забравящи се дни на тичане,готвене,пазаруване/уф/ и какво ли не уване - да са ви готини празниците и още по-готини делниците!

    ОтговорИзтриване
  4. Всеко ден е запомнящ се и знаеш ли защо? Имаме навик с детето преди да заспим и то от години да си казваме кое за всяка от нас е било най- хубавото в деня и да го пишем на тази дата на календара. Понякога е "Когато те видях да ме чакаш да вратата на училището". Понякога е друго,но винаги е важно. Нямаме празен ден :)
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване