вторник, 10 април 2012 г.

Да си изкопаеш кладенче


Кладенците са омайни. Особено когато сам си ги копаеш.
Дълбаеш с години, търсиш вода, твоята вода.
Намираш я. Понякога отнема години.
Но ти си упорит и вярваш, че там някъде долу има… (казаха ми , че използвам много многоточия, а те били признак на слабост, ама и аз и не съм бикоборец)
Укрепваш кладенчето си, прави го кипро, слагаш му малка кофичка с черпаче да се подкрепят тези, които ще минат случайно по пътя ти.
Правиш нови кладенчета.
Копаенето на кладенче е много зарибяващо.
Особено в голи, пусти земи. И много радва. Когато видиш водата под разкървавените ти пръсти.
И така накопаш няколко кладенеца и един ден решаваш да се обърнеш назад.
Какво виждаш?
Единият са го порутили няк’ви, дето са купили земята да стоят музей на водата примерно. И не им е харесало твоето дървено пеещо чекръче.
Махваш с ръка.
Другия са го направили на обществен кенеф. Махнали са малките камъчета, с които си го нагиздил, турили са две тухли отстрани и са забили на дървото един пирон с нарязана на равни правоъгълници книга хартия. Някое печатно издание примерно. Някои от тях са направени от хубава, поглъщаща хартия. И табелка WC.
После гледаш някой е направил бизнес с третия – продава водата ти, която си оставил за жадния пътник
Махвам пак с ръка.
Права е Ана- никога не показва красивите си статуетки на никого, никой не вижда картините й, освен хората, влезли в дома й, а там влизат само хора, които тя знае, че няма да я наранят.
Аз не съм писател, още по- малко признат. Аз съм незикривеното ти огледало, солта в тортата ти, дървеното великденско яйце, пресеченото мляко в супата ти, дупката в чорапа ти, пръстта в спанака, спуканата резервна гума, корковата тапа в чакрите ти, корковата тапа в бутилката, английската сол в чая ти… (опс, пак се изпуснах с многоточията) J
Та сега си изкопах последния кладенец и мисля да застана до него и да не позволявам на никого да повърне в него или да го ползва за належащи нужди на отделителната система. Ако се местя, ще го влача със себе си. Водата е чиста, студена, жива- огледай се, но внимавай да не паднеш.  И си пийни. Всичко от което имаш нужда е да ми вярваш.

ПП: не вярвай изцяло на хора, които ти показват измамна красота. В прекалено усмихнатите хора има нещо много гнило. 
ППП: Да го духат издатели, редактори и критикари.  
Аз може да опитвам по грешния начин, може да опитвам всички грешни начини, но поне опивам – изключително точно описание на Кора от Майкъл Кейн, което супер ми приляга, за това го крадвам. Оставих душата си, когато превеждах тази книга. Изкопах един от най- красивите си кладенци и ето на- не го пазих достатъчно ревниво. Това, което излезе под пръстите ми ще остане, само дето ми счупиха пръстите. И не само.
С което обявявам война на всички, които мразят кладенчета, понеже са твърде некадърни да изкопаят една дупка, освен оная, в която се крият като къртици.
И четат на тъмно.
Псевдо- хора, живеещи псевдо- живот с естетика, създадена от китка пластмасови рози. Нека ме убеди някой, че миришат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар