Шопинг куийн

Имаше време.

Имаше време, когато АББА пееха за една dancing queen.

След има няма 20 години се превърнала в шопинг куийн.

Ще се опитам да забия сарказма си в задника и да анализирам това култово немско предаване, на което от скука попадам днес в ранния следобед.

Ами пет жени на различна възраст ги викат в тва… предаване (смятай всяка седмица в различен немски град) и им дават по 500 евра и им казват „Айде сега с тези пари си купете пълен тоалет за парти (примерно).“ Или бийч парти, или сватба, или детско парти и някакви такива партита, каквито западната жена неспирно и с огромно желание посещава. Която се облече най-добре, става шопинг кралицата. Аналният замисъл на предаването е да научат жените как да се обличат и как да пазаруват. Сега, не че нещо, ама последната инстанция, което може да ме научи на подобно нещо е телевизията. Намирам подобен образователен кур(с) за меко казано грозен.

Знаеш, че шопинга и жената са като магнит и кламер. Ако жената има проблем, тя си купува обувки.

Ако няма пари за обувки, тя си купува това, за което й стигат. Жената влиза в магазин против волята си, някак краката сами я носят натам.

И почва да мери.

И да се гледа в 21 огледала и накрая купува нещото, което разрешава проблема и което често никога не облича.

Казвали му шопинг терапия.

Дето викаше една позната: „Ако няма магазини с дрешки и обувки около нас, все едно живея в гората. Не ходя, но самата мисъл, че ги има ми е като балсам.“

Балсамът за жената е вазелина, който е потребен на мъжа, за да поеме терапевтичните процедури.

Ще вкарам едно малко и много важно уточнение – жена, която се чуди как да си нахрани децата и как да плати сметките у дома гледа на такива жени с недоумение. Гледа (ако има време) такива предавания така, както го гледах и аз – с ужас, че толкова много пари могат да се помелят за такава грозота. За  една такава жена терапията е когато успее да си плати тока навреме, за да не й го спрат. Така че тук не става дума за тези жени.

И така с 500 евро в ръка и с един шопинг консултант до гъза тези пет женски екземпляра се пуснаха да си купуват тоалети за парти, каквато беше задачата. Трябваше да се предвиди бюджет за грим и прическа.  Никой ли не е казвал на тези жени, че „beauty is in the eyes of the beholder”, че жената е красива когато е обичана, че гримът и прическата са незадължително условие за чара? Жената е красива дори и когато излезе с мокра коса от банята.

Как да е. Петте прости кокошки си накупиха първо обуща. Нямаше една дето да не даде по под 150 евро за чифт обувки. Какво им става на жените като видят обувка? Честно, жена съм и пак не го разбирам. Как е възможно един чифт обувки да те направят щастлива? И то не какви да е, а 21 см. токове, не могат да ходят на тях, пръстчетата свити в агония отпред, лицето изкривено в кисела гримаса, петичките се гърчат. „Ще издържа, мамака му и мазол!“

За професионален грим и прическа всяка предвиди по 150 евро, щото то толкоз струва. Какво й е на една добре измита, пусната коса с нещо семпличко и изчистено? И какво им е на дребничките обеци? Защо някои жени носят по един тиган с вместимост 5 пържоли на ухото си?  И колиетата. Добре де, един гердан 5 кила с какво прави жената по-хубава? Прави я само по-тежка.

И като им намаля бюджета, купиха по някоя рокля и блузка от втората употреба и чанта – пак от там. И като се появиха… Има жени, които не съзнават реалната големина на задниците си, защото ако я съзнаваха никога нямаше да обуят клин (с данелка отдолу, даже една се беше вкарала в някакви мрежести легингс на нейните 90 кила). Нямам нищо против облите форми, напротив, но мига, в който усетиш че прашката потъва завинаги в задника ти и може да се извади само с ножица, значи е дошъл онзи етап от живота ти да не обуваш клин и къса блузка. 21 огледала не могат да убедят една жена без вкус, че изглежда смешно.

Освен това, кожено яке върху копринена рокля е супер, мен лично ме кефи, но защо лачени червени обувки с размазващ ток за самоотбрана – ако някой те нападне не ти трябва нож или пистолет, убий го с токче (роклята беше бяло и черно).

Няма лошо и в потника или роклята без ръкави, но за целта е добре месото по ръцете ти да не се тресе като желе и да не виси до лакътя.

Не е нужно да завършвам моделиерство, за да знам, че има много заблудени жени. Не че аз мога да бъда за пример – не мога да си намеря червилото вече две години, а и не ебавам да си купя, но не виждам защо ми е. Виждала съм жени на по 60 години с такова излъчване и такъв сексапил, с малко грим, почти никакъв, със стегнати тела де от спорт, де от правилно хранене, де от редовен секс. Да, най-вече от редовен секс.

Накрая всяка даде оценка на другите анонимно, журито – един мазен като бахур стилист оцени и той и дават наградите. Всичките се събрали и се стиснали все едно ще им дават титли за мис Вселена. Останаха две и като се хванаха и прегърнаха в трепетно, насълзено очакване, чак се и целунаха и си оставиха огромни червени петна от пластовете червило. Спечели оная с потника и месото. Тя проля няколко росни сълзи от щастие, всички останали я наобиколиха и радостно запрегръщаха. Като змии. Уплаших се. Пет змии на куп е сериозна работа.

Дълго след предаването седях облегната на масата и стисках отдавна изгасналия фас. Чувствах се много изтощена. Не от напрежение, не от умора, а от отчаяние.

Шопинг куийн е онзи жена, която успява:

Да разпредели бюджета така, че да има за ядене за почти целия месец  (или да го налови или набере, защото на много места в света няма магазини, няма и молове, няма и храна и вода);

Да плати сметките;

Да загърне закусчица за децата за училище;

Да плаща вечно за някакви неща в училище;

Да задели за книжка;

Да задели за едно развлечение на месец;

Да успее да направи маджа „От нищо – нещо“;

Да блъска на работа, да блъска и у дома;

Да изглежда прелестна и в рокля за 20 евро, без кокове като слонски фекалии и тонове мазилка по бузите;

Да легне смазана, да намери сили да се усмихне.

И тази усмивка няма нужда от грим.

Тази жена е обичаната жена.

Тъжно е колко необичани жени има.

А още по-тъжно е, че броят на необичаните жени е равен на броя на необичаните мъже, които нямат шопинг терапия, а си мечтаят за онази богиня, която ще излезе от морските вълни и ще ги обвие с коси и ще ги залее със сексапил.

А е имало време, когато жената беше жена с шапка и ръкавици, когато силиконът не беше познат и жените узряваха с чест и изглеждаха чисти. И чистоплътни. И излъчваха невинност. Помниш ли снимките на майка си като млада? Красива е, нали?

Бъди реалист! Живеем в свят на жестока, убийствена, смазваща самота. И грозота. :) Няма страшно...