Връви, обуща, ципове, канапи

Обувките са една от необходимостите в живота. Някои имат по 3000, други по 100, други по два чифта, но това в случая не е важно.

Повечето обувки са с връзки или ципове. Има и с лепенки. Има и без ципове и връзки, но то само така изглежда.

Сега, както е известно има различни видове връзки – тънки, дебели, къси, дълги. Всякакви цветове. Една връзка има напълно самостоятелен живот и човек спокойно може да ходи с две различни връзки на обувките, често без никой да забележи. Даже може да навърже две стари връзки и да направи от тях една. Дори е малко ексцентрично.

Връзката се образува от нишки, които някой е усукал. Ако са се усукали като хората, може и да се получи добра връзка и да не се къса много често. Когато пътят е дълъг и труден, връзката почва да се протърква и един ден се къса. Не ти ли се е случвало когато ти се скъса връзката да се наведеш и да направиш възел на скъсаното и пак да продължиш да ходиш, защото си по средата на нищото и няма откъде да се намери друга? Може пък да се скъса точно преди да излезеш и тогава започваш да търсиш някъде из старите, но захвърлени връзки някоя с подобен цвят и дебелина, защото не можеш да се покажеш по голи дупки на обущата като с пробойни рани на краката. Ако замениш скъсаната с някоя от старите си връзки, цял ден ти едно терсене, все си мислиш, че хората те гледат точно в краката и се чувстваш като окуцял. Когато се прибереш се опитваш да направиш нещо със старата връзка. Ако се е скъсала точно на средата – правиш малък възел, ако е някъде в края, просто я издърпваш, нищо, че е окъсяла. В краен случай купуваш нови връзки, но те никога на са като предишните, а и често им пада това пластмасовото накрая или се разпорват на третия ден. Имах едни Док Мартенс, девет години изкарах със същите връзки и когато се скъсаха… в смисъл направо разпаднаха, не исках да ги обуя.

В живота има не само връзки за обувки; има връви, канапи, въжета… Някои са ти необходими, за да опънеш платна, от други можеш да си направиш ласо или бесилка. Ти избираш за какво ще ползваш въжето – дали сам ще се оплетеш и овържеш в него или ще го използваш да избягаш от прозореца на лудницата, която гальовно наричаш „мой живот”. Повечето хора се оплитат.

Циповете са друга работа. Едни зъби се впиват в други зъби и ботушът или чантата или якето се затварят. Най-шибано е да ти се счупи цип. Трябва да търсиш майстор за смяна на ципове. Тези майстори вземат много пари и обикновено слагат цип, който прилича на предишния, но или цветът му не е същия, или е някакъв крив такъв. Честно казано, не ми се е случвало да ходя да сменям ципове, просто защото си е играчка и загуба на време. Опитвам се сама да ги оправя. Понякога успявам. Знам ли. Но някак не ме боли когато ми се счупи цип. Виж, когато ми се скъса връзка, имам чувството, че съм останала без обувки.

Без обувки се ходи трудно. За да не се скъса една връзка, тя не трябва да се опъва силно. Може би не бива да слагаш едни и също обувки всеки ден. Може би е добре да им даваш време да си починат, защото скоро и подметката заминава, а и кожата се напуква. Може би трябва от време на време да сложиш маратонки с лепки или просто гуменки. Не ти са ти нужни връзки когато ходиш на пазар или да тичаш (ако тичаш). Не са ти нужни дори и на работа, може би са ти нужни само у дома. Може би все пак износването идва от това, че носим връзките със себе си когато е по-добре да ги оставим за малко и да ги запазим… Мне, по-добре да ги носим докато са ни на сърце, нищо, че неминуемо един ден ще се скъсат и че ще станат във възли.

Диалог в магазин за обувки:

-          Търся връзка.

-          Разбирате, че това е магазин за обувки, нали?

-          Да.

-          Обявите за запознанства са в интернет.

-          Аз само исках обикновена черна връзка за кубинка.

Има и връзки, с които се раждаш. Това са връзките, които не избираш. Обикновено не усещаш кога ти ги слагат, понеже те замотават с някоя играчка – примерно някое писукащо зайче. От мига, в който ти отрежат пъпната връв, веднага ти слагат няколко стотин други връви, които да те държат прав и най-вече в изправност.

Аз обичам старите си връзки и си ги пазя. Не ги заменям една с друга. От време на време се опитвам да ги позакрепя, но някои са в пълен разпад, други са толкова стари, но се  държат и когато имам да минавам някой и друг километър разчитам на тях, нищо, че това ще ги доубие.

Хората, които не купуват връзки, а се стискат за старите се квалифицират като стиснати, но може би са просто сантиментални.

По този повод една случка:

Един ден две различни връзки на един чифт обувки са скарали:

В1: Аз съм по-нова и млада и лъскава.

В2: Аз съм стара, но съм видяла повече.

В1: Аз съм на левия й крак. Левият крак е като лявото полукълбо и тя винаги връзва първо мен.

В2: Аз съм на десния крак, ТЯ винаги стъпва с десния на ескалатора и в асансьора.

В1: Може, но мен ме опъва по-нежно.

В2: Защото се страхува, че ще се скъсаш. А на мен може да разчита.

В1: Ти си износена и похабена.

В2: Ти си изкуствена и надута.

И така продължили да се карат и когато В1 посегнала да удари В2, и В2 се опитала да я изплющи, така се овързали, че ТЯ паднала и се затъркаляла по безкрайното стълбище.

От този ден нататък обувките останали завинаги заключени в килера. Тя ги вадела понякога, посипвала ги със солена влага, увивала ръце около В1 и В2, които живеели само за да бъдат докоснати.

В това време:

Мило 1: Мило, скъса ми се връзката.

Мило 2: Ще ти купя нови обувчици.

Мило1: Мило, може ли да ми купиш обувчици без връзки.

Мило2: Мило, ако искаш обувчици, не може без връзчици.

Мило1: Мило, ами ако се скъсат пак?

Мило2: Мило, който плаща обувчиците, той слага и връзчиците. Даже ако няма дупки за връзки, милото ще ти пробие няколко с отвертката.

Затова ходете боси или ако една връзка се скъса на третия ден, мятайте я в боклука. Ако издържи, пазете я, нищо, че един ден може да ви предаде. Но никога не предлагайте връзка за обувка. И винаги помнете – връзката без обувка няма къде да отиде. Тя просто загнива на място.