вторник, 5 август 2014 г.

РозАв роман, книга 2 Разцепени

Глава 1
Три месеца по-късно
-          Бременна съм!
Настоятелният шепот в лявото око на Кръстьо мигом проби като с дрелка гъстата пелена на неспокойния му сън. „Какъв кошмар. Прекалил съм с шиенето и с пиенето”, помисли си Кръстьо и се размърда сковано на студения под, където се бе принудил да се изнесе, след като Сийка дойде в съзнание и я изписаха от болницата. Не му даде сърце да я остави сама  в тясната й Барби квартира, затова я прибра за няколко дни, а тя взе че не си отиде. Дойде с все розови пантофки, сини гащи и карирана пола, и с цялата си ферма и джунгла от плюшени играчки, които сега заемаха леглото, дивана, рафтовете, а банята бе пълна с козметика и шишенца. И да искаше, Кръсто нямаше къде да се изпикае, камо ли да спи.
От три месеца прекарваше дните в шиене на гоблени (венециански мотиви), а нощите в пиене (каквото дойде) с Никифор в „Колубмия бар@грил”. Но всяка сутрин когато Никифор изпаднеше в несвяст и паднеше зад бара, Кръстьо трябваше да тръгне. Когато се запрепъваше из коридора към пет или шест, или седем и половина, или лазеше на три крака, понеже с единия опипваше за вратата, 73 те чифта обувки му напомняха, че Сийка е все още там, а Сълза я няма и вероятно никога нямаше да я види, което караше сърцето му да се пука, люспи и рони по няколко пъти на ден.
Любовта му към Сълица Тъжнева беше като ходене по жарава, като попова лъжичка, която бавно се превръщаше в заседнала в гръдта му жаба, като ледена стихия през август, като градушка по нов Москвич, като… като… нещо от което те боли и накрая умираш. Пиенето помагаше до онзи миг, в който виждаше обущата на Сия в коридора.
През тези три месеца Сийка положи усилия да бъде добра и истинска домакиня – четеше любовни романи от сутрин до мрак, а от мрак до сутрин дебнеше Кръстьо или гледаше „Една любовна история” по телевизията и съпреживяваше бесните любовни копнежи на (чакай че им забравих имената… ма май хубавият се казваше Кургут или нещо такова), пишеше във форуми за мами, четеше статии „Как да стоплим брачното ложе”, „Осем стъпки към весел креват”, „Как да изглеждаме перфектно в окото на пияния си мъж”. Само дето ако една жена не изглежда перфектно в окото на мъжа, когато е на кирка, няма шанс. Никакъв.
Но Сийка не беше проста – тя бързо разбра, че Кръстьо крие някаква голяма тайна. Беше твърдо решена да разбере. Като един същински питбул, тя нямаше намерение да пуска сочната плячка, защото както вече знаем от предишни глави, девствеността е до време, но не до гроб. Отприщи ли се веднъж тва женско либидо, няма сила на света, която да го спре.
Ся, вярно е, че като всеки мъж със слаб ангел, Кръсто се бе подал на изкушението на две голи цици и още нещо, и няколко пъти бе заспивал под нея, но по дяволите, кой мъж не заспива след 2 литра ракия?
-          Бременна съм – избуча дрелката в главата му и размътеното му съзнание бавно отвори
око. И после още едно. После стомахът му падна в петите, после се качи в гърлото, усука се няколко пъти, направи троен аксел и накрая устата му се напълни със слюнка. Усетил опасността да оповръща пода, Кръсто залази със скоростта на грамадно, но пъргаво бебе към първата дупка и преди да се усети какво става, бе напълнил ботуша на Сия с остатъци от кюфте, домат, кисела краставица и мноооого много ракия с една маслинка за гарнитура. Сийка, която до този момент бе клечала до него като голямо пиле обуто в сини гащи, подхвръкна и клекна отново до посинелия и вцепенен Кръстьо. „Де е тирбушона да си промуша сърцето? Де е пилата да си прережа вените? Де е отровата за мишки да я изям? Моля те боже, нека това е сън.”, мислеше си Кръстьо и лицето му от синьо смени цвета си в петдесет нюанса лилаво, после жълто и накрая съвсем бяло.
-          Я пак – откърти сякаш сетен стон и се опита да погледне клекналата до него Сийка, но
тя бе изчезнала.
„О, кошмар е било”, успокои се Кръстьо и точно се опита да застане пак на четири крака и да се докопа до ъгъла на пода, където бе неговата обител, когато нещо много мокро, студено и тежко се изсипа върху главата му.
Десет минути по-късно Сия стоеше над него и барабанеше по празната метална кофа, а Кръстьо се бе свил на земята като най-долен червей, като плесен, като мухъл, като амеба, и молеше господ да го прибере.
-          Бременна съм.
Кръстьо отвори уста, погледна я, потисна порива да повърне пак и заговори:
-          Сийче, запознахме се когато бях мъртво пиян, спах с теб когато бях мъртво пиян, не
знам какво правя от три месеца, но не помня да съм лягал доброволно върху теб, помня само че аз бях породистия кон, а ти – дивата краварка, която ме яздеше докато бях в ступор от пиене и едва ли си могла да чукаш нещо по-твърдо от коляното ми. Прекарваме дните разделени – ти в моята стая с телевизора, четеш romantic dribble, а аз прогресивно откачам и шия, а вечер пия. А ся ми кажи откъде се взе тва бебе?
Сийка ахна и охна и заплака с кисели сълзи. Не помнеше онази романтична нощ, когато се прибра с букет крадени рози? Не помнеше когато седна на стола и пръсна розите на пода? И когато плака като героиня от турски сериал, като няма русалка при вида на красив принц, като Меса на световно първенство? Не помнеше когато седеше сам в тъмата кухня и не спираше да шепти: „Обичам те, сълза на моето сърце, обичам те кошуто, избягала в гората, обичам тъжните ти очи и топлата ти длан.”??? Не помнеше когато тя се бе промъкнала иззад гърба му и го бе обвила с намазаните си с крем за гладка кожа ръце и бяха правили луд секс? Не помнеше нищо от онази нощ?
Какъв простак, какво говедо! „Той не те заслужва, мила”, биха казали мамите от форума за мами.
Разбира се онази нощ Сия не разбра, че тази любов не бе за нея. Но сега, леко поизтрезнял след ледената кофа вода, Кръстьо разбра… и му се досра, ала не каза нищо.
-          Ще кажа на мама, ще видиш ти.
-          Не, Сийче, недей, мило. Малко ме стресна с тази… съвсем… голяма новина, но… - викна
в паника Кръстьо и зарови пръсти в косата си със цвят на лук с нюанси на горчица.
-          Трябва да се оженим! – счупи джуки Сийка.
-          Ъ? – изхълца страдалчески Кръстьо.
-          И то тая седмица, преди да е започнало да ми личи. Не искам голяма сватба. Само
хубава бяла рокля, диамантен пръстен и ремонт на жилището. И сватбено пътешествие до екзотичен остров.
-          Колко си бременна?
-          Един месец, 14 дена, 43 часа и 13 минути. Вече 14 минути.
Кръстьо стана бавно, каза добре, облече си чиста и изгладена риза. Тъй като Сийка не знаеше откъде се пуска пералнята, а с ютията не можеше да й се има доверие (оставяше жестоки изгаряния по всяка негова дреха), той бе скрил ютията при комшийката Жозефина Сливкова, при която напоследък се заседяваше все по-често и плачеше на рамото или на гръдта й – както дойде. И докато прилежно нанизваше колана в гайките а джинсите си, си мислеше: „Ако Сълза разбере, ще ме намрази. Ако си тръгна от Сия, пак ще ме намрази. А ако детето е мое, детето ми ще ме намрази.”
Какъв беше изборът на Кръстьо? Сърцето му пак се пропука, душата му зарида като пенсионер пред пенсията си, очите го боляха, слепоочията пулсираха, пръстите го сърбяха да вземе гоблена, но се устиска. Помисли си да иде направо при Никифор и да се отпочне отзарана, но Никифор вероятно още спеше зад бара.
-          Къде отиваш? – попита Сийка.
-          Да ти търся рокля.
-          А, хубаво – успокои се тя и се пресегна към новия си роман. – Но не я купувай преди да
я одобря.
Ала Кръстьо не тръгна за рокля. Кръстьо имаше само едно спасение. Хвана такси зад ъгъла на улицата и каза адреса. Облегна се, въздъхна и три мухи паднаха мъртви. Извади цигара. Шофьорът му каза, че в колата не се пуши, но Кръсто тихо нашепна „Бременна е” и шофьорът кимна с разбиране и дори леко се просълзи от съчувствие.
Останала сама, Сийка се изправи пред огледалото и заплака. Душата й седеше сърдито свита на олюпените плочки на банята и я гледаше с омраза.
-          Защо излъга – попита тя.
-          Защото искам да се оженим. После ще забременявам.
-          Ти си жалка.
-          Да, но до края на тази седмица ще имам пръстен, а ти ще ходиш гола и боса или ще
лежиш в ъгъла на банята.
-          Той не те обича.
-          Е и? Ще ме обикне.
-          Не готвиш. Как ще те обикне?
-          Ще се науча.
Сийкината душа вдигна ръце, стана, закуцука към вратата и излезе навън, където мекото слънце грееше, но не топлеше. А Сийка сложи изкуствените мигли, намаза грим, направи си 131 селфита и постна 48 от тях във фейсбук. Обнови статуса си и влезе в сайта за мами да разкаже.
Кръстьо пристигна на адреса, качи се по стълбите, натисна звънеца, някой се размърда зад шпионката и вратата се отвори. Пред него стоеше усмихната красива жена с топли гърди и обли очи. Тя отвори обятия, прегърна го, а той заплака като… като… издънка пред бившето си гадже.
-          Кръстьо, какво за бога! Какво се е случило? Влез и разправяй.

……..

                 В това време Сълица Тъжнева седеше като пън на един пън в гората и гледаше подскачащите край нея кошути. Три месеца. И нищо не минаваше. Въздъхна, извади телефона и набра единственият телефон без име. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар