За кравите и мишките

Не знам от къде да започна. Дет се вика дълга седмица, дълъг месец, дълъг живот.

Може би от там, че три седмици преди края на учебната година се оказа че са останали по 23 евро в касата на класа на Анджела и за да не ходят зян парите, решиха да им направят еднодневна екскурзия, защото последната седмица на юни децата реално не учат, но пък е удобно време да се държат далеч от училище. Това е времето, когато се оформят оценките на деца, които са от Имотни семейства, но за жалост са показали малко по-нисички резултати през годината и това е времето за срещи зад кулисите на така наречения с благосклонна усмивка наш живот. Идеята ми е, че това е времето за вземане на спонсорства. Тоест ако едно дете от България примерно (вие там имате ли перални?) трябва да си скъса задника за единица (което е тукашната шестица), други деца се сдобиват с желаната единица по задни начини (после се гаврят с гейовете! Go figure дет му е лафа.)

Та за екскурзията. Значи от еднодневна задължителна екскурзия, се превърна в двудневна, и после в тридневна (решението е било взето на една от онези разпивки между родители, на които не ходя). И така 23-те евро бяха оползотворени, като към тях се добавиха още 164 евра, но за сметка на това и дълъг списък с неща за купуване (ся, аз нямам спален чувал и нямам и планински обувки за детето и фенерче точно 15 см. за хайкинг). Ама то това без транспорта нали, който е 47 евро, понеже хайкингът не се прави къде да е, а на върха на един чукар, в една хижа, на 430 км. от Виена (красиво място, ако не се налагаше да се пътува с автобус, понеже тукашните деца са научени от малки да не им става лошо на завои, пък аз съм пропуснала тая дресировка).

И като каза тва дете не, та не, и като се запъна, и аз вече бях платила хайкинга, ама тя не ще, та не ще, и реве. Щото нали цяла година едно момченце от братски Азърбайджан я направи на луда (че и покрай нея и мен) с мили ласкави думи като: fucking bitch, stupid vagina, shut your shitty mouth, ugly monster, ла-ла-ла аз имам едно по математика и татко ми е адвокат на руската мафия, а майка ми още ми бърше гъза, щото не мога сам, и много те харесвам, ама ми е по-лесно да ти кажа, че си боклук… и такива лапешки работи, на което (след съвета на Вампа, за което пак благодаря), СЛЕД ВСЯКА ОБИДА тя взе да му пуска на земята по 10 цента дето си се заработил простотията за деня). Струваше ми цяло състояние, но Мишка от Азърбайджан (ти пък как така си слушала Пинк Флойд?) млъкна. Как да е, щерка ми не отиде на екскурзията от страх да не я обиди тва лайно, което буквално се сви като спаружено лайно след моя 30 секунден разговор с него, който прилагам по-долу.

Проблемът обаче  се състои в така нареченото активно социализиране на детето (което става на екскурзии и не само) в подходяща за детето среда (наскоро разбрах че имало и такава перверзия). Ще онагледя: майка с лека зависимост от алкохола се запознава с майка на дете от класа, която пък е психиатър и О! КОЛКО СА НИ ХУБАВИ ДЕЦАТА, о, колко са си лика-прилика, ах, айде да ги социализираме. И започват да мъкнат момченцето и момиченцето на мероприятия ( скалко катерене, кънки, ски, кино, пикник, да ги редят едно до друго и да им щракат снимки (кажи спагети, маме), и виж на Стела ква й е хубава косичката и виж Конър колко е куул. И ги оставят да си мълчат докато майките си правят сесии. Държа да отбележа, че бащи в тези своднически прояви не участват, просто, защото… мъжете са сводници, но на чужди жени, не на децата си.

После майките сядат и правят списък на подходящите за рожден ден деца, щото често се събират и родителите, за да се насвяткат (на тези планирани с месеци рождени дни майките не шият гоблени, а градят бъдещето на децата си и вече са измислили имена за внуците). В тва време обаче момченцето си е харесало друго момиченце, ей така за приятелчета, щото се смеят заедно и си приказват неща, които само те си разбират, ама „мама (между две глътки джин) ми каза, че таткото на Антония бачка за Интерпол или нещо, и нищо че сега е 11 вечерта, айде да си лафим, щото мама да не види, че си говоря с теб.”

С две думи, оправяйте бъдещето на децата си без да се усетят, бутайте ги там в активни мероприятия под формата на безобидни семейни събирания, защото психиатър за сватя винаги е полезно нещо, пък и една къща колко Бъкингамския е хубава перспектива към нашите инвестиции.

И когато се казва, че родителите инвестират в децата си, да не би да си помислиш, че става дума за грижа, любов, тинтири-минтири. Става дума за реална инвестиция. Щото акъл при акъл  може и да ходи понякога, ама пари при пари – винаги.

Сега, като всяка майка ще кажа, че Анджела е умно дете. Но противно на всяка майка ще кажа, че има огромни недостатъци: тя пита учителя по география защо заплатите на хората във фирмите, чиято продукция се разпространява чрез Fairtrade не са мръднали от 20 години, а все повече хора купуват (в това число и ние). После в друг час говорят за стреса и всички деца казват как човек трябва да си почива и да се отпуска и да работи не повече от осем часа на ден. Наш’то станало и казало „Господине, какъв начин за освобождаване от стрес предлагате за човек, който работи по 18 часа и не може да насмогне да си издържа семейството” Пита и други неща. Пита – къде са другите хора на изписването ми от родилното. Защо сте само ти, Пепи и Василенчето? Къде са другите хора на първия ми рожден ден (единайстия беше вчера). – Мамо, ти имаш толкова хубава професия, превеждаш прекрасни книги, пишеш прекрасни книги (ся, тва с писането може да се оспори и предполагам много ще поспорят), имаш страхотно чувство за хумор и много як сарказъм, винаги можеш да им кажеш нещата, които трябва да им се казват, за да им се запушат устите. И РАБОТИШ В ДЕТСКА ГРАДИНА, МАМО, знаеш ли колко е хубаво това, и децата са такива бонбони и толкова те обичат. И си смела и ги защитаваш, и пееш хубаво и дори? танцуваш хубаво и те слушат когато им разказваш или играеш приказка, дори и да не разбират. Искам да съм като теб, мамо.

НЕ, Анджи, не искаш. Не искаш да се чувстваш като катастрофирал в пустинята самолет, не искаш да мразиш хората, заради това, което правят с децата си, не искаш да си трънчето в гащите на… всички. Не искаш да имаш красива професия; трябва ти банкнотна служба. Не искаш да имаш приятелства по любов, не искаш да имаш любови по любов. Защото е ужасно трудно.

А всяка майка иска да е лесно на децата й.

Но никоя свястна майка не сяда „да мисли доброто на детето си”, защото то с мислене не става.

Това, което искат децата ви е да им дадете правото на избор. Давайте им го. В началото ще се чудят какво да правят с него, но после ще са горди, че това е техният избор. И когато грешат и падат, когато им е мъчно, когато най-сетне се прекършат и разплачат, вие трябва да сте ръцете, които ще ги поемат и ще омекотят удара, но позволявайте им да падат, пък после сложете риванол на раничката, малко лепенка и ги бутнете напред – но не към уредените от крехка възраст бракове, а към места, където има въздух и не се налага да стреляш отровни стрелички в задниците на хора, чиито кредитни карти имат повече въображение и идентичност от самите тях.

И ако детето ви реши да замине в чужбина и ако не е щастливо там, не му казвайте, че „там е хубаво”. И когато детето ви иска да сподели, не му казвайте, че връзката е лоша. Да, понякога връзката е лоша, но се оправя с повторно набиране, после пробваш, и пак и все някога ще се оправи. И не надговаряйте децата си. В длъжностната характеристика на всеки родител има едно основно изискване: да умее да слуша.

Слушайте децата си, бе. Извадете слушалките от ушите си и чуйте какво имат да ви казват. Понякога боли, винаги боли, но какво е животът без сълза?

Ох, пак се отплеснах, а трябва да бягам да търся зет. Ха ха ха. И докато сме на тая тема – някой богат чичка за мен, че да си уредя живота дет се вика, щото ноември идва задължителна ски екскурзия за една седмица (800 евро) и тя пак не ще да ходи, щото не може да кара ски, пък тука ги пускат по пистите по памперси и им слагат кънки преди да могат да ходят. Спортна нация дет се вика.

Момент да си намеря червилото.

Пп: обещаният разговор с Мишка от Азърбайджан (а, той се казва Ойген, ама аз му викам Мишка, че му мяза).

Аз: Здрасти, Ойген.

Мишка: О, здрасти ( с усмивка).

Аз: Ойген, аз крава ли съм?

Мишка (съвсем без усмивка): ЪЪЪЪ… МММММ… Аааааа… ми… не.

Аз: И аз така си мислех. Но ако аз не съм крава, нали учиш биология, как така съм родила рогата крава?

Мишка: А? Ъ?

Аз: Нали Анджела е рогата крава? Аз майка ли съм й?

Мишка: Мммм…

Аз: Е как ако аз не съм крава, как съм родила крава, Ойген?

Мишка: Ъъъъъ…

Аз: С една дума, не искам повече да МЕ обиждаш. Оправяйте се с Анджела кой какво и как, но ако Анджела има „лице, с което не бива да се показва навън, за да не плаши света”, значи и аз съм грозна. И може би съм, но не искам да ми се напомня прекалено често.

И тука го потупвам приятелски по врата, като едва се удържам да не го стисна за вратлето, ама то не е виновно горкото, то майка му… ама айде да не захващам темата пак.

 и песничка имам: