Нещата никога не са такива,
каквито изглеждат в брошурите.
Местата никога не са такива,
каквито изглеждат на снимките.
Училищата никога не са това,
което ти казва директора.
Ако имаше причина да търся
начин да живея в Австрия, то това беше образованието на дъщеря ми и да не идат
зян всичките езици, които владее. След първите два дена и половина вече
намирисвам гнилото в Дания (Австрия) откъм гимназиална гледна точка хах.
Гимназиите тук са от 5 ти
клас, като процедурата по записване, изпитите, интервютата и всичко се започна
миналата година октомври. Накрая даваш оценките и ако са отлични, и ако детето
е минало изпитите, и ако живее на определени километри от училището – влиза. В
наш’то се влиза предимно с връзки и нормалко приетите деца са около 10,
останалите 18 са деца на… някой. Гимназията е сред най-добрите във Виена.
Двуезичната гимназия
(английска паралелка) беше постваила едно основно условие – детето и поне
единият родител да владее перфектно английски език, или да е от английски или
американски произход, или да е близо до „нейтив”, понеже разказните предмети се
изучават директно на английски. На
родителската среща през юни (два месеца по-рано) само аз и още двама родители
пожелахме да се говори на английски, понеже… да, всички владеят, ама както аз
съм с испанския.
Класната е на 28 години и се
казва Хуеба. Това не е ташак. Така се казва жената. Има зло и строго излъчване
и понеже ще преподава в някои от часовете по английска граматика (като асистент
на американеца), са се постарали да намерят учителка с американски (тексаски
дори) акцент, като се изключи немското Р, което никой не може да направи меко. Тази
Фрау Хуеба ме накара да изпитам истинска тъга и носталгия за госпожа Ветер, но…
аз й се извиних и й благодарих със сълзи в очите преди два месеца, дето й
правих толкова проблеми. Тая новата кокошка ще работи с граматика. Обаче не
знам защо е решила, че всички родители са идиоти (или поне че аз съм) и ми
написала два мейла, в които намерих около 17 груби граматични грешки. Мога да
ги анализирам, мога да обясня защо няма двойно отрицание в английския,мога да
кажа защо в много малко езици повелителните изречения нямат подлог и т.н. Но освен
езика, съдържанието ме порази не по-малко. „You write me a written note in writing and give a note
and I tell the child will not attend religious lessons”. Ма
какви религиозни уроци, ма какви написани в писмена форма писма на ръка… Как да
е. Цялата работа е, че религията не е задължителен предмет и през това време
детето ще трябва да седи в библиотеката и да досажда на библиотекарката. Дадох
такава написана на ръка в писмена форма
бележка. Детето не иска да учи религия, която не е дори ортодоксална. Ма
можело в протестантската… ма не ще.
Освен това следобедното
училище… е, извадиха ми душата. Понеже е държавно, та следобедното даскало е
платено хах. 122 евро на месец и гледат да съберат повечко деца. Отказах и това
и вече мисля събрах достатъчно черни точки. То е по желание, за деца, които
имат нужда да им се помага. Написах й, че съм напълно в състояние да помагам на
детето си ако изобщо има нужда.
Новото в гимназията е, че
към всеки преподавател децата се обръщат с Фрау или Хер професор Хуеба (примерно), а те всички са професори, понеже като
завършат висше стават професори тука. Май имат един професор дипломиран
инженер. Освен това, помниш ли като ни караха да ставаме в клас и да викаме „Здравейте
госпожо Едикояси” и да ставаме на крак с „Клас стани, клас мирно”? А, помниш
ли? Аз бях забравила, ама сега си припомни. Тука е така. Всички стават и казват „Добър ден Фрау
професор Хуеба (или там който се пада).
Много интересно е
изискването на учителката по немски (много печена между другото), ама папката
по немски трябва да е зелена, да е 4 см. широка (не намерих, всички са по 3, 5,
7, но намерих една 4.5 см.). Папката трябва да е украсена с някакво символи на
Австрия, да е нашарена с гордостта и величието на Австрия, за което децата
получават плюсче, минусче или вълничка (един вид – става).
Папката по биология трябвало
да е flexible но
не много дебела. Даже продавачката се смя, но каза, че имали и по-странни
изисквания.
Най-интерсно ще е с цвичките
по физическо. За нашия клас се падат за момичетата тъмносини. За сега не
намирам 32 номер.
Какво друго – учебните занятия
са по 50 минути, междучасието е 5 минути, през това време трябва да бягат от
кабинет в кабинет, голямо междучасие няма, всеки ден имат по 6 или седем часа,
което значи, че почват в осем и свършват в два без нещо или в два и половина.
Детето може да си носи закуска (но няма да има време да яде, затова the childrens
хахаха
eat at home).
Като за начало учебната
година започва с минумум 150 евро за материали, учебниците са безплатни, пари
за касата – 100 евро, пари за материали за рисуване и трудово – 20 евро, пари
за карта – 60 евро (целогодишна), други дребни за тва-онва – още към 35 и после
следва всеки месец редовни 20-30 за каквото се сетиш. А, да забравих
задължителната екскурзия две нощувки на 30 км. от Виена на стойност 220 евра.
И мислите, че образованието
в България е скъпо? И мислите, че само в БГ има некадърни преподаватели? И
мислите, че в БГ преподавателите са безсърдечни, недружелюбни, неразбрани? Ми
аз имам всяка втора сряда определена за мейл до Фару Професор Хуеба. През това
време не питаш нищо и гледаш да не се оплакваш и
най-вече да не поправяш класната, когато направи грешка или не знае някоя дума
на английски. Щото не се разбрали нещо с моята, като казала на класната си, че времето днес е a bit nippy, на което Хуеба отговорила “Yeah, kinda warm.”
Не че нещо. Но в Кипър
боготворях всички учителки. Просто бяха хора и някъде в житейския си път някой
ги беше научил да обичат деца. Не е ли това най-важното? Там религията беше
задължителна, но се разхождаха до църквата един път седмично в официалните си
униформи и ядяха сладолед или попът им носеше подаръци (той има ферма и право
халуми когато не бие камбаната) J
Мисля, че съм взела назад повече от лошото, което съм казала за Кипър, защото
има лошо, но има и по-лошо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар