сряда, 4 септември 2013 г.

Честит трети учебен ден...

Нещата никога не са такива, каквито изглеждат в брошурите.
Местата никога не са такива, каквито изглеждат на снимките.
Училищата никога не са това, което ти казва директора.
Ако имаше причина да търся начин да живея в Австрия, то това беше образованието на дъщеря ми и да не идат зян всичките езици, които владее. След първите два дена и половина вече намирисвам гнилото в Дания (Австрия) откъм гимназиална гледна точка хах.
Гимназиите тук са от 5 ти клас, като процедурата по записване, изпитите, интервютата и всичко се започна миналата година октомври. Накрая даваш оценките и ако са отлични, и ако детето е минало изпитите, и ако живее на определени километри от училището – влиза. В наш’то се влиза предимно с връзки и нормалко приетите деца са около 10, останалите 18 са деца на… някой. Гимназията е сред най-добрите във Виена.
Двуезичната гимназия (английска паралелка) беше постваила едно основно условие – детето и поне единият родител да владее перфектно английски език, или да е от английски или американски произход, или да е близо до „нейтив”, понеже разказните предмети се изучават директно на английски.  На родителската среща през юни (два месеца по-рано) само аз и още двама родители пожелахме да се говори на английски, понеже… да, всички владеят, ама както аз съм с испанския.
Класната е на 28 години и се казва Хуеба. Това не е ташак. Така се казва жената. Има зло и строго излъчване и понеже ще преподава в някои от часовете по английска граматика (като асистент на американеца), са се постарали да намерят учителка с американски (тексаски дори) акцент, като се изключи немското Р, което никой не може да направи меко. Тази Фрау Хуеба ме накара да изпитам истинска тъга и носталгия за госпожа Ветер, но… аз й се извиних и й благодарих със сълзи в очите преди два месеца, дето й правих толкова проблеми. Тая новата кокошка ще работи с граматика. Обаче не знам защо е решила, че всички родители са идиоти (или поне че аз съм) и ми написала два мейла, в които намерих около 17 груби граматични грешки. Мога да ги анализирам, мога да обясня защо няма двойно отрицание в английския,мога да кажа защо в много малко езици повелителните изречения нямат подлог и т.н. Но освен езика, съдържанието ме порази не по-малко. „You write me a written note in writing and give a note and I tell the child will not attend religious lessons”. Ма какви религиозни уроци, ма какви написани в писмена форма писма на ръка… Как да е. Цялата работа е, че религията не е задължителен предмет и през това време детето ще трябва да седи в библиотеката и да досажда на библиотекарката. Дадох такава написана на ръка в писмена форма бележка. Детето не иска да учи религия, която не е дори ортодоксална. Ма можело в протестантската… ма не ще.
Освен това следобедното училище… е, извадиха ми душата. Понеже е държавно, та следобедното даскало е платено хах. 122 евро на месец и гледат да съберат повечко деца. Отказах и това и вече мисля събрах достатъчно черни точки. То е по желание, за деца, които имат нужда да им се помага. Написах й, че съм напълно в състояние да помагам на детето си ако изобщо има нужда.
Новото в гимназията е, че към всеки преподавател децата се обръщат с Фрау или Хер професор Хуеба (примерно), а те всички са професори, понеже като завършат висше стават професори тука. Май имат един професор дипломиран инженер. Освен това, помниш ли като ни караха да ставаме в клас и да викаме „Здравейте госпожо Едикояси” и да ставаме на крак с „Клас стани, клас мирно”? А, помниш ли? Аз бях забравила, ама сега си припомни. Тука е  така. Всички стават и казват „Добър ден Фрау професор Хуеба (или там който се пада).
Много интересно е изискването на учителката по немски (много печена между другото), ама папката по немски трябва да е зелена, да е 4 см. широка (не намерих, всички са по 3, 5, 7, но намерих една 4.5 см.). Папката трябва да е украсена с някакво символи на Австрия, да е нашарена с гордостта и величието на Австрия, за което децата получават плюсче, минусче или вълничка (един вид – става).
Папката по биология трябвало да е flexible но не много дебела. Даже продавачката се смя, но каза, че имали и по-странни изисквания.
Най-интерсно ще е с цвичките по физическо. За нашия клас се падат за момичетата тъмносини. За сега не намирам 32 номер.
Какво друго – учебните занятия са по 50 минути, междучасието е 5 минути, през това време трябва да бягат от кабинет в кабинет, голямо междучасие няма, всеки ден имат по 6 или седем часа, което значи, че почват в осем и свършват в два без нещо или в два и половина. Детето може да си носи закуска (но няма да има време да яде, затова the childrens хахаха eat at home).
Като за начало учебната година започва с минумум 150 евро за материали, учебниците са безплатни, пари за касата – 100 евро, пари за материали за рисуване и трудово – 20 евро, пари за карта – 60 евро (целогодишна), други дребни за тва-онва – още към 35 и после следва всеки месец редовни 20-30 за каквото се сетиш. А, да забравих задължителната екскурзия две нощувки на 30 км. от Виена на стойност 220 евра.
И мислите, че образованието в България е скъпо? И мислите, че само в БГ има некадърни преподаватели? И мислите, че в БГ преподавателите са безсърдечни, недружелюбни, неразбрани? Ми аз имам всяка втора сряда определена за мейл до Фару Професор Хуеба. През това време не питаш нищо и гледаш да не се оплакваш и най-вече да не поправяш класната, когато направи грешка или не знае някоя дума на английски. Щото не се разбрали нещо с моята, като казала на класната си, че времето днес е a bit nippy, на което Хуеба отговорила “Yeah, kinda warm.”

Не че нещо. Но в Кипър боготворях всички учителки. Просто бяха хора и някъде в житейския си път някой ги беше научил да обичат деца. Не е ли това най-важното? Там религията беше задължителна, но се разхождаха до църквата един път седмично в официалните си униформи и ядяха сладолед или попът им носеше подаръци (той има ферма и право халуми когато не бие камбаната) J Мисля, че съм взела назад повече от лошото, което съм казала за Кипър, защото има лошо, но има и по-лошо.     


Няма коментари:

Публикуване на коментар