събота, 1 юни 2013 г.

Ден на кое бе?

И защо трябва да има ден на детето?
За да го обикнем повече? Или да фейкнем и този празник?
За да се сетим да му организираме празненство?
Да се сетим, че е време да му отделим половин ден и някой лев за балонче, торта, лунапарк (не дай си Боже книжка)!
За да се почувства и то човек, нали?
Защото през другото време няма време, нали? Няма и организатори.
И днес на стената в подлеза на операта се мъдреше познатата цифра – 780 милиона гладни деца в света.
Защото… ОК, усмихнати деца навсякъде гледам из България днес.
Пълни фаст-фууд ресторанти.
А дали се усмихнаха децата на бедните?
А дали се усмихнаха захвърлените ни деца?
Болните ни деца?
Умиращите ни деца?
Да, колкото се усмихват всеки ден. Една осемдесета от усмивката.
И ако са се, дали само на първи юни и Коледа трябва да се сещаме за тях?
Аман ще кажа аз от лицемери.
Какво чудо трябва да стане, за да се спре с пропагандите и мамка му – всеки за себе си да каже – аз мога това и това и ще го направя, това е моят принос. Не е нужно да се кипри име под всяка благотворителност.
Всеки може за детето си, всеки знае как да направи кебапчета и торта.
Колко отидоха до комшийското дете, което доизносва пета ръка дрехи и дадоха един балон и едно парче сладкиш?
Или и за това трябва да се грижи държавата?
Подаване на топката? Пас, фал, засада и…
И ГОЛ, но „да не е в моя анал”.
Защо само на първи юни трябва да се говори за постиженията на децата ни? Да се показват рисунките им, да се публикуват стихчетата им? Защо някои родители само тогава се стряскат?
Защо само тогава трябва да има ВЕСЕЛО СПОНТАННО настроение?
Защото толкова си можем.
Детето, човеци, трябва да се обича всяка секунда, да му се показва тази обич. Не е нужен специален ден.
Има ли специален ден на въздуха?
Защото децата са въздух, чистота, вода, времето, което за нас завинаги отмина.
Веднага отговарям преди да са ме залели с ругатни – моят принос си го знам , отчитам си го редовно, по-редовно от сметката за нета и тока.
И да не забравите софрата със салатата и ракията, че и големите деца трябва да отпразнуват.
Ама какво знам аз.




Няма коментари:

Публикуване на коментар