вторник, 28 май 2013 г.

Приказки от село Граматиково

Героите в нашата днешна приказка (с продължение предполагам, ако не ме домързи пак) живеели в село Граматиково.
Село Граматиково се намирало през девет планини в десета, там където човешки крак не стъпвал, а това дори не било нужно, защото граматковци си живеели много добре и без гости. От време на време минавал някой търговец и снабдявал магазините на консигнация, минавали и заблудени чужди туристи. Един път в месеца собственикът на хоремага Питко Напитков ходел за някоя и друга вносна напитка до града и носел вестници и списания, както и новите книги от книжарница Кон. Той и кметът Граматик Пунктуалски били единствените, които имали кола – респективно Лада и по-нова Лада.
Граматиковци били добри и наивни, сърдечни и незлобливи. На ларгото по улица Черковна се намирали местните забележителности: пекарната на Кифла Пандишпанова; месарницата на Зелка Свинска в съдружие с брат й Месарски (по женска фамилия); аптеката на Лайкучка Билкова, обущарницата на Шумахер; 1001 стоки на Шехерезада Раздумкова; дърводелската работилница на Чук Пиронков, селската библиотека с библиотекарка Анна Каренина (по нов стил Анастейжа Грей); рибния магазин на Шаран Цацков, сладкарница „Golden Cock” с горд и объл управител Бучка Шикерова; ветеринарният кабинет на доктор П. Краварски; лекарският кабинет на доктор Гъзибарски и вярната му медицинска сестра Моника Люински, както и кметството, църквата с поп Попов и попадия Попова. Малко след завоя на Черковна се кипрела спретнатата сграда на селското училище „ Кирил и Методий”.  Директорът, господин Пръчков и зам. директорката Пънкова били строги, но справедливи. В селото имало и голям пазар, на който все още можело да се пазарува на обменни начала, както и на версия, а големият атракцион в Граматиково била цветарската сергия на Момин Сълзлиев, който също бил и управител на местната асоциация за защита на хомосексуалните връзки, в която членувал официално само той, а неофициално и попа Попов. Разбира се най-посещаваното място след трудов ден бил хоремага, както казахме вече с управител Питко Напитков и сервитьорката Мента Мастикова (с гръцко потекло).  Местната мода се продавала в магазина на Коста Лакостев, който се намирал точно до пощата, в която работели госпожица Облизкова и която била известна с ловкото залепяне на пликове, както и Ахмак Носачев, който пък отговарял за служба „Колети”, макар че тук рядко идвали такива, понеже граматиковци се раждали, живеели, отглеждали поколението си и оставали в китното Граматиково, далеч от съблазните и немотията на града.
Животът в селото си течал така някак спокойно и с първите песни на птиците, селяните излизали да работят де по ниви, де из ферми, поздравявали се с „Добрутро”, пъргави домакини размитали и замитали китните дворчета, децата отваряли очи за един прекрасен нов ден, изпълнен с приключения и лудории. Дори и през зимата тук никога не било скучно.  Селяните се събирали на раздумка вечер край огнищата, радвали се на снега, почивали си за якото бачкане през пролетта, лятото и зимата, посрещали Коледи и пред димящите коминчета надничала луната – да се сгрее. Граматиково бил рай.
В едно майско утро, десетгодишната Питанка скокнала от леглото, направила едно-две цигански колелета до банята, измила си старателно зъбките, сресала си косичката, сложила пъстра рокля на точки и докато се гледала в огледалото, изведнъж я поразил коварен въпрос. Какво е това което виждам, това аз ли съм или си мисля, че съм аз, дали лявото е ляво и дясното е дясно или лявото е дясно, а дясното – ляво? Стояла вцепенена пред огледалото и докато мислила, решила, че трябва незабавно да се види с приятелката си Многоточка и да обсъдят тази мистерия – огледалото. Многоточка тъкмо закусвала с майка си Точка, но връзката била толкова лоша (Камбана Звънлиева - местната телефонистка все се оплаквала, че има нещо кацнало на телефонната жица), че така и не се разбрали. Ето защо Питанка сложила сандалките, казала чао на майка си Ританка и побягнала към Многоточкината къща.
Точно тогава в селото се случило това, което щяло да промени всичко, да го обърне с краката нагоре, с червата навънка. Точно в началото на улица Черковна бил спрял дълъг керван от автомобили. Питанка усетила хлад и стомахът я свил, над Граматиково нямало пукано облаче, а слънцето не се виждало, детелините се били свили, цветята на Момин Сълзлиев посърнали, песента на Кифла Пандишпанова замряла, доктор Краварски свалил очилата, същото направил и доктор Гъзибарски, а Чук Пиронков ударил палеца си с чука и изпищял, но някак вътрешно. Селото замлъкнало. Дори пеперудите се изпокрили, мухите оставили кравите и конете на спокойствие, а на овцете им секнало млякото.
Кметът Граматик Пунктуалски изтъчал по стълбите  на кметството, докаран в костюм дори в летните жеги, с излъскани обувки и чиста кърпичка е го джоба на сакото. И както бягал, така и забавил ход… И силата го напускала. И усещането за беда го ударило както чук удря палец.

Следва… (ако запомня толкоз много имена)

Няма коментари:

Публикуване на коментар