Жената и обувката интимно

Какво иска жената? Трудно е! Добре че не съм мъж. Веднага уточнявам, че под „жената” визирам онзи енигматичен образ, който повечето мъже са си създали за нещо така елементарно.

Не че не е неизпълнимо, не че не е покупаемо, не че не е реалистично. Простичката истина е, че женското желание е най-непостоянната величина в математиката. Няма и намерен начин да се изчисли. Водиш я на екскурзия, на място, където винаги е мечтала да иде, тя мърмори „Сети се след толкова години.” Водиш я на вечеря, но не си предвидил, че цикълът й предстои след два дни и вкиселява и разплаква сервитьора и няколкото готвача в кухнята. Прибираш се с цветя – тя знае, не подозира, а знае, че си сгафил. Купуваш скъпо бижу – от къде намери пари. Не купуваш скъпо бижу, а картина – мислиш я за проста. Не гледаш порно – не си добър в кревата, гледаш порно – защото онези имат по-стегнати задници. Прибираш се с любимия й сладкиш – аха, искаш да надебелея. Не се прибираш със сладкиш – аха, дебела съм. Водиш децата някъде за ден – искам и аз да дойда. Не ги водиш – няма ли да заведеш децата някъде поне един ден. Имаш пари – малък ти е, нямаш пари – не искам пари, а качествен секс. Правите секс – не съм се омъжила за едното ебане, не правите секс – не съм се омъжила за парите ти. И така мога да ги редя с десетилетия.

Съвсем наскоро обаче разбрах какво иска жената. Тя иска обувки. Обувката е романтика, секс, вечеря на свещи, екскурзия, групов секс, спокойствие и вълнение, прелестен тампон с диамантени камъчета… бе всичко, което иначе болната мъжка фантазия не може и да побере.

Жената и обувката интимно е нещо много интимно предполагам. Всяка жена би си дала косъм от иначе оскубаната до опърлено вежда, но не би дала обувка. Обувката трябва да бъде с ток минимум 18 сантиметра.  Питаш се как ходи? Не се питай, и тя не знае. Когато жената купува обувка, която й харесва, тя е в състояние да купи номер по-малка, да натъпче пръстите си като кайма в чушка, само и само да се нахендри в нея. И това ако не е копулация… Както с всяко едно друго нещо, тя не мисли за последствията (чаровна е, нали), не си задава въпроса как ще ходи и на какво ще прилича прасецът й в това стилето вместо ток, а купува.

След месец се повтаря.

Пред дни имах среща в центъра пред едно кафене, точно до единия Саламандър. Беше зверски студ и влязох на топло и веднага бях засмукана. Като в психиатрична клиника бе, няма майтап. Жени, жени, жени. Мерят, мерят, потят се, свиват кореми, стават с мъка от столчето, правят няколко крачки, все едно стъпват на луната, а на касата – опашка сякаш са безплатни. Не бях влизала в магазин за обувки от… ако не ме лъже паметта… пет години. Нали все с кубинки карам, издържат на сняг и студ, а сандали си купих на една сергия, щото бързах. Те ми ги гепиха де като ми разбиха мазето. Та мисълта ми е, че не е без пари, а е межди 180 до 500 евра. Ей на така. Плаяяяяс. In the face! Беше много интересно. И докато се мотах оглупяла, видях майката на две деца от нашата градина. Филип и Щефан. Филип е на 4, Щефан на 3. Прелестни руси, сладки бонбончета. След Щефан обаче дошло третото детенце, Кристиан. Той сега е на година и два месеца и септември и той ще е в нашата градина. Няма лошо. Три наведнъж. Майката я бях виждала няколко пъти, но не знаех, че пак е бременна. С четвърто. Поздравихме се, заприказвахме се. Попитах я дали чака бебе, защото очевидно не беше ужилена от оса, тя каза, че след месец и половина идва четвъртото. Поздравих я и й пожелах приятен ден и леко раждане ако не се засечем, тя се усмихна неловко и застана на касата. Тогава видях обувките в ръката й. Не преувеличавам – токчето беше над 21 сантиметра, бях видяла модела, даже го пипнах да го меря с педя. Бяха 349 евро. От детските на децата.

Сега, няма лошо, всяка жена си знае нейните там неща, но нека само упомена един факт: Филип и Щефан имат първи братовчеди, но са момиченца. За това гащичките им са на пеперудки, зайчета, цветенца, в розово, жълничко, даже Щефан е целия в розова гама. Нямат нито един здрав чорапогащник. Нямат ръкавици и шалове и когато излизаме на разходка им е забранено да играят със снега. Филип има говорен дефект, не може да произнася повечето съгласни. Щефан е ок. Бащата има фирма и често пътува, но не печели много. Знам от Сандра, че преди Щефан да се роди, таткото е искал развод и попечителтво над Филип, но уви, високите обувки са го върнали в брачното ложе и го държат там с многото деца. Видя ли каква е файдата?

Та какво иска тая жена сега? Бой иска. И то ако не й доставя удоволствие.

На другия ден си поставих за цел да забележа с какви обуща идват мамите в градината. Помниш Морис и Лара? Или ако не, няма значение. Морис стана на четири години преди два дни. Кога мина времето не знам. Когато му извадиха всичките зъби, като на Лара, защото правеха гнойни абцеси, той спря да говори, ама съвсем спря. И вече не казваше и „мама”. Мама му го заведе по настояване на градината на лекар и той каза, че детето разбира перфектно всичко, но просто отказва да говори. Започнаха да го водят всека седмица и направи прогрес. Можеше да каже даже „Хело”. После се роди третото дете, ноември беше. И Морис пак замлъкна. Започна да посочва и напълно измести думите с жестове. В това време на Лара й се появи първото ново зъбче. В беззъбата й устичка беше като бисерче. Лара е вече на шест. Беше странен рожден ден, защото той само се усмихваше, не пееше като другите деца и блъскаше столчето до него да седна там. Седнах, макар че е забранено. На рождени дни от двете страни на детето сядат най-добрите му приятели. Направихме компромис заради него, защото много ръмжеше и Соня откачи. Изпяхме му песнички, подарихме му книжка, всяко дете, дори Томас, който вече направи две, го поздрави с Алес гутес зум гебурстаг. И аз го поздравих и го целунах по челцето. Той се разсърди и посочи бузката си, после и другата. И беше забавно. После танцувахме. Има едно детско танго, Морис много го харесва и винаги танцува с мен. Морис е страхотен танцьор… И как само ме гледа в очите като танцуваме. Онези езера от мъка, онези сини гълъби на нерадостта… Ох, отплеснах се. Та, мамата на Морис беше пред градината с някаква друга мама и с количката и познай – беше обула обувки, чието токче очевидно забиваше в снега за да не падне. От онзи ден все се кахъря да не би мамата на Филип и Щефан, че и на Кристиан да не рече да обуе онези убийствени и убиващи обувки както е бременна, че ще падне и ще увреди бебето. Иначе Лара няма нито една нова блузка, ходи с протъркано яке с развален цип вече трета зима, ръкавите й са къси, няма нито един пуловер. Майката казва, че е калена. А Морис на рождения си ден имаше не торта, а кекс от едно евро и двайсет цента.

Какво им става на жените с тези обуща не знам. И с манията да събуват хората пред вратата,  и със заблудата, че всеки богат мъж може да й даде сигурност, увереност и романтика. Защо казвам, че е заблуда? Защото богатият мъж може само да даде парите за обувките, а това вече е афродизиак. Иначе жената иска да бъде обичана за това, което е, иска да е обичана и за това, което не е, иска да бъде глезена, но айде не прекалявай моля те, иска да бъде независима, но да не се мори, иска да работи, ама не по толкова много, иска да й се говори умно, ама айде, че влязохме в сферата на фантастиката. Има жени, които искат мъжете им да кърмят J

Какво иска мъжът? Секс и да бъде оставен на мира.

Моите овации за всчки жени, които първо влизат в магазина за хранителни стоки и в магазините за детски дрешки, преди да влязат да си купуват обуща.

Не ме мразете, мили дами. Просто не само че не харесвам високи токчета, а и не харесвам погледа на някои жени към живота – на дребно, егоистично и най-вече как някои не се научиха да обикнат мъжа до тях, а това, което искат да направят от него.

Казаното далеч не касае всяка жена. Освен изконната си омраза към високи обуща, това, което мразя повече са жени, които харчат безумни пари за гъза си, който няма да стане по-хубав. Мразя и бащи насилници и побойници, но от тях отърване има. От жената – майка… е, няма. Майката е майка за цял живот. Някои с обуща, други по гуменки, трети – боси. Зависи къде е детето й сред приоритетите.

Един съвет към мъжа – остави я да прави каквото иска. Ако бърка – ти ще си виновен, ако не бърка, пак ще си виновен, защото не си бил до нея в борбата. Винаги ще си виновен.

Следва: Мъжът и колата (мотора, косачката за трева) интимно