На Великден с тебешир

Великден в нашата детска градина мина грандиозно. Десет дена преди празника, щото половината деца няма да ги има заради ваканцията в училищата. Подготовката започна по план – месец и половина по-рано. Всяко дете си направи торбичка от хартия със залепена човка и пухчета и крака като пиленце, макар че някои торбички напомняха на зли чудовища, но понеже им е забранено да искат помощ за торбичките, някои деца плачеха при вида на своята. Имаше доста куци пилета. Соня казва – нищо, тя е тяхна, каквото си направят, такова ще получат. Ценен урок . Как да е.

Всеки родител донесе по едно сварено и по едно несварено яйце. Заведе се списък кое дете е донесло и кое не е и се оказа, че Айлин не е донесла. Айлин е на пет, майката е сръбкиня, бащата е австриец-побойник и са разведени, той не плаща издръжка – това знам от Карен. Жената няма работа от няколко месеца. Естествено Айлин беше порицана пред 33 деца за безпаричието на майка си, разплака се. Понеже майка й не може да плаща за обяда в градината, вече я вземат малко преди децата да седнат да се хранят. При цялата храна, която се изхвърля на ден, не е нужно да си обяснявам нищо, а и като знам Соня… Изтичах до супера, купих 10 яйца, като дойде майката й да я вземе й ги дадох скришом. Соня взе яйцата, влезе към кухнята и след малко се върна да се скара защо едното не е сварено и й го върна да го вари. Тръгнах си след 15 минути и на спирката видях Айлин и майка й седнали на една пейка. Детето се беше сгушило в нея и плачеше. Майката гледаше в земята. Отидох при тях и тя бръкна да ми връща останалите осем яйца.  Не ги взех. Айлин винаги ми казва, че съм най-добрата й приятелка. Нищо не можеш да ми кажеш – постигнала съм много повече отколкото повечето хора могат да постигнат за десет живота. Аз съм най-добрата приятелка.

Междувременно децата учеха с пяна на уста две ужасно дълги песни за великденското зайче, три дълги стихотворения, боядисваха яйца, репетираха като откачени, пускаха ги на по малки групички за английски. Не правехме нищо особено. Този месец беше посветен на Червената шапчица и аз им я разказах само един път. Просто децата бяха разбрали само едно – че майката на Червената шапчица е луда, понеже знаела , че има вълк в гората, а пуснала детето само. Освен това Нико ме попита как е възможно да режеш корема на някой и той да не се събуди и защо преди вълкът да изяде бабата я е съблякъл гола, понеже нали сложил нейната нощница и бонето й. За това почнах да им разказвам за мама Зайка. Мама Зайка я измислих преди пет години, вече близо шест. Тя живее в Голямата Щастлива гора с четирите си зайчета и все още, макар че малцето е на десет почти не заспива без някоя история от гората. Те са смешни бе, наистина, поне аз им се смея и децата се смеят. Трябва да съм наизмислила около 1500 епизода J Не ги помня честно казано. Децата на мама Зайка са Гичка, Митето, Гошо и Кунчо. Няма татко – работи в чужбина. Вранката е Лили (Иванова), лисицата е Недялка, бухалът – директор на детското училище и списвач на горския вестник „Гората днес” е Мъдрослав… хах, Кълвачът е Чукарски – дърводелец, бухлицата е Пресметкова – има магазин за 1001 стоки, има два китайски заека – Цум Мун и Мун Цун,  които отвориха преди две години ако не се лъжа китайски ресторант, има и лекар – котаракът Болишапков и… да не те занимавам повече. Последната беше май за фризьорския салон в гората, държи го Черната овца Разрошикъдрова когато мама зайка се беше накъдрила и боядисала главата в оранжево, понеже не видяла цвета на опаковката на кутията. Не им разказвам българския вариант, каквото дойде там, ама се смеят. И сега по Великден им разправях как великденското зайче намерило компаса на Джак Спароу и се изгубило естествено и Мама Зайка му помогнала да боядиса яйцата с тебешири, понеже нямали боя за яйца, а враната Лили месила великденския кухен (сладкиш), но се оплела в тестото и я нападнали пчели, но Мечето Теди (на български Пчелин Сладкоедев), ужилен по носа от една нахална пчела станал и ги разгонил с мощен рев и така нататък… тя е безкрайна тая сага…

Преди няколко дни Соня ме попита къде може да намери книжката за Mummy Bunny. Родителите я питали от къде да я купят. Казах, че няма такава книжка и че ги измислям. Тя сви око и ми каза, че материалът в детската градина трябва да е по книжка или да е по някое от помагалата! Да се придържам към него! Тогава реших по книжката „Книга за Джунглата” да ги науча да пеят и най-вече да маршируват марша на слоновете и да вдигат толкова много шум, че да я побъркат. Едва го издържам и аз, ама и аз пея с цяло гърло J Тогава клекна. Каза ми да написвам предварително приказката за Мама Зайка, за да я одобри и тогава да я разказвам. Няма да стане естествено. Казах й да купи книжка за някой заек и карам натам с марша докато и стане оранжева косата. Много врякат на „military goal”, щото мислят че някой вкарва гол, ама какво да се прави… правилата са за това – да бъдат газени.

На Великден занесох и двете торби с дрешки за Айлин. Повиках я да й покажа къде ги оставям, да не ги забравят. Соня се разпищя дето Айлин е станала от стола, аз се извиних, всички седнаха, събрахме масите, дадохме им варно яйце, по едно шоколадово яйце и ябълка. Това беше великденската закуска. После аз седях на зверския студ с тях докато вътре скрият торбичките които уж зайчето донесло, всяко дете си намери торбичката, понеже си позна пилето или каквото там животно беше станало. Имаше по едно шоколадово зайче, по едно много малко, като бобче шоколадово яйце, трева от оная изкуствената… много трева и по едно боядисано яйце. Филип каза че не иска яйцето, понеже не било боядисано с тебешир и поиска тебешир да си го боядиса както си иска. Казах му да си го боядиса у дома, но да измие тебешира преди да изяде яйцето.  После всички изпяха двете ужасно дълги песни, казаха стихотворенията и си отдъхнаха.

Просто изумявам пред способността на тази нация да направи от един що-годе хубав празник нещо като погребение. Погребение на мечти, на въображение, на радост. Защо всичко трябва да е толкова унизително. Не питам. Само казвам.

А през това време в гората животните си направили яйца от тесто и какао, птичетата дали по някоя перушинка да ги украсят, дали дори и яйцата, понеже тази година наснесли много, та всяка пожертвала по едно за общия празник, а и винаги едно или две така си оставали и неизмътени. Гичка и мама Зайка правили венчета от върбови клонки, а Пресметкова обявила ден за безплатно пазаруване. Всъщност в гората няма пари, а всеки дава от това, което има в повече и винаги има достатъчно да се нахрани милионната челяд на работните мравки Носачеви. Как да е. Това са само приказки.

От няколко дни обаче, в гората се появи змията Плюнка Съскова.