понеделник, 11 март 2013 г.

Нареди се зад себе си



Сигурен ли си, че искаш да си с мен?  

Нямам нищо за даване.
Няма да те лъжа, не беше най-страхотният секс. Не беше и секс.
Нека си запазим емоционалния мир. Излез, разходи се, виж света, опитай от това, от онова. Остави и моя мир или поне липсата на емоции така както си е – блатясал, с няколко квакащи жаби и тръстика тук-там.

Не искам да съм номер едно в списъка. Шейсет секунди стигат, за да забравим какво е било и колко сме били силни заедно или…  слаби или никакви.
Чувствата… е, на светове един от друг.
Но когато си вярваме, тоя пънк, в който сме се вкарали, поне ще има музика, с ритъм. И сексът ще има ритъм. Може и да не е пънк, може да е фънк или танго. И дори може да няма секс. Но поне така ще се усеща – оргазмиращо.
И кармата ще заспи в кома. Кармакома.
И силен дъх на Ямайка и безкрай.
Ти и тя… Не, не сте точно най-великата двойка в света. Някъде из предградията. Двойка кебапчета или нещо… И чакате за самолета. За къде, бе душа? А тя е коя да е, може да е дори кармата в кома. J
Съдбата спи в кома, орисницата също.
Ако има нещо, което ме вълнува, то това е какво сънува съдбата, когато е в кома. И кой движи нейните дела. Ако вятърът не беше пожелал свободата си в пристъп на безумие, пухчето нямаше да лежи на дъното на морето, без дъх, кацнало върху онази морска звезда с меланхолични цветове. А цунамитата нямаше да отнемат толкова много животи. И вятърът нямаше да съжалява за избора си.
Свободата е мираж. До гроб ще бъдеш задължен на някой който е измислил електрическата самобръсначка, памперсите, превръзките, електричеството и за всички тези удобства на задника ти плащаш с послушание. Ще плащаш на съдбата, която обаче е в кома. Или може би докато е в кома й идват най-великите идеи? Вероятно.
И понеже няма свобода, съдбата ни е дарила с кубчета. Едно в друго. Не успях да ги наредя, все едното се мушкаше в другото и така до утробата, до мига, в който някой нахален спрематозоид се е намушкал в яйцеклетката и си бил създаден ТИ. Чак до там е комата.
Гледаш картинките на далечни места, на красиви светове. И не можеш да отидеш? Защото си влюбен, женен/омъжена, има деца, градини, училище, работа, пенсия и гроб. И кого заблуждаваш? Както казва Франк Кастело, няма разлика дали си престъпник или полицай, когато седиш с опрян в челото пистолет или когато сам вадиш и опираш пистолета в някого. Емоционална кома. Няма никакво значение кой си, ако съдбата, така като си лежи в кома ти е опряла бръснача на врата. За това избери пътя си, така или иначе все си прецакан. Е, да, както казва Алън „Докато на някои им правят свирка, други ги чукат, даже пречукват и дори преебават.
На всичкото отгоре искаш да си влюбен, защото болката е толкова голяма, че може да притъпи усещането на стотиците ножове, забити в и около сърцето ти, в мозъка ти, в гръбначния стълб, но това няма нищо общо с акупунктурата, а тя пък няма нищо общо с акото и пунктурата му.
Разумно решение е любовта. И когато си е отишла през девет планини в десета не те боли  това, че го няма съответния човек, а че те е оставил с другите болежки и вече не сте двама в кубчето, но свободното място не те радва, защото вече го познаваш до болка това кубче и знаеш, че няма врата.
Така че двете кебапчета в покрайнините или да си сам? Какъв избор само! Дори кукувицата не може да те преброи за нещо, защото не можеш да се наредиш в редица, понеже си сам. А както казва кукувицата, щом нещо не може да бъде преброено, то няма смисъл.
Хах, аз обаче имам изход – леката ми шизофрения може да ме измъкне от ситуацията и да се наредя зад себе си. Да му мислят нормалните.  
ПП: Забелязал ли си колко много излишни думи се бълват в секунда. Ако човек можеше да се спре за малко да бълва безумия, то тогава тишината щеше да събуди съдбата от комата и всичко да си дойде на мястото.
Един от онези дни, в които се радвам на живота такъв, какъвто е – пролетен и тих. И само си мълча. Обичам да мълча, напоследък доста, но съм отприщила клавиатурна диария. Съжалявам за което. Или може би не. Не, по-скоро не.  
И пак както казва Франк Кастело – не искам да съм продукт на средата, а средата и да е мой продукт. Хубави думи, от устата на един болен, садистичен убиец. Жалко, можеше да излязат от устицата на някоя цицеста блондинка, ама нямаше да звучат нормално.
Заеби, не ми обръщай внимание! Поствам го, че иначе ги губя тези неща. А  един ден ще струват милиони. Ха ха ха и хо хо хо . Събудих съдбата си от кома, нали? Чакай докато е будна да  хвана да я питам…



Няма коментари:

Публикуване на коментар