четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Чудо


Позволявам си да ви занимая с нещо извън политиката. Едно кратко есе на едно деветгодишно дете, което се опитва да привлече вниманието на децата ви и на самите вас към най-потресаващата, най-истинска, най-трогателна, смешна, тъжна, красива книга, която някога съм докосвала. Книгата, в която звездното небе е като полирана черна маса, върху която някой е разсипал сол, в която децата говорят истински, честно, ама толкова честно, че в един момент се оказва, че май не ги познаваме тези наши деца. Оказа се, че не знам много и за моето. За мен  беше един от огромните подаръци на съдбата да я преведа за вас и за децата като Оги. Знам колко кухо звуча, как ще ме наритате с кубинки, че ви занимавам в бурно време с доброта, но така се случи. Не съм оправяла есето, преписах го без корекции, няма запетайки, няма тва-онва. Няма тън-мън.  

Скъпи деца,
Днес ще ви разкажа за една много хубава и обичана книжка. Казва се „Чудо” на Ар Джей Паласио. От 20 години Паласио работи като графичен дизайнер на корици на книги. Винаги е искала да пише но е чакала точния момент. Написва книжката по случка, която тя самата преживява. Има две момченца, две кученца и мъж, който я обича.
В книжката се разказва за едно дете на десет години, Огъст, който се ражда с рядка комбинация от генетични синдроми. Истинска катастрофа, причинена от един единствен ген и лицето му е в пълна бъркотия.  Това, което се случва с лицето му става много рядко, един път на 4 милиона и лекарите дори нямат име за този синдром.
Книжката е за борбата на Оги, на родителите му и на сестра му да оживее и за борбата и смелостта му да тръгне в обикновено училище в пети клас. Никога не е ходил на училище преди това заради 27 те пластични операции.
Най-интересното в книжката е, че историята е разказана от името на Оги, на сестричката му Вия (Оливия), която е на 14 години, на нейните приятели Джъстин и Миранда и на двете единствени приятелчета на Оги – Самър и Джак Уил. Всички деца, с които той се сприятелява са ощетени по някакъв начин. Някои нямат баща, други са много бедни, трети са жертви на лоши разводи.
Така както преди десетки години Извънземното И- ТИ спечели сърцата на много деца и възрастни, но не с външния си вид, а с голямото си добро сърце, така и Оги успява да спечели сърцата на милиони малки и големи читатели и то само за една година. И да си призная, макар че не казах на мама, когато видях И ТИ за първи път ме беше страх от него. Но после е толкова сладък и е много тъжно, когато е с онази руса перука и червило и с тъга сочи към небето, където е дома му. И много плаках когато си замина. Все едно дойде и направи хората по-добри и си отиде. Но Оги и децата като Оги са сред нас.
Огъст е много умен и е толкова забавен. И директорът му се казва господин Дупе, но няма голямо дупе, а е много добър човек. Оги е верен другар и е много смел. Когато четохме книжката с мама и тя плачеше през цялото време от мъка или смях, а аз питах постоянно защо хората правят така. Тогава за малко си представих какво ли е да ходиш на училище и всички деца да те наричат с тези ужасни имена, с тези отвратителни имена. Какво ли е да те наричат урод, изрод, плъх, гущер, чума. Колко трябва да е смело едно дете с различно лице, за да понесе това. Не знам дали аз мога, сигурно няма да мога, не знам и дали вие можете, но ако си го представите може и да разберете.
Като всяко обикновено дете, като мен и като вас и Оги си има недостатъци. Понякога толкова много мисли за своите проблеми, че забравя да види проблемите на родителите си, на сестра си Вия. Не забелязва умората на майка си. Тогава се сетих че аз не разбирам когато мама е уморена. Започнах да се питам чак след това и да разбирам че трябва да се сещам по-често за нея освен за себе си.
Много харесвам Вия, сестричката на Оги, която се кара и бие с всеки, който посмее да обиди брат й, прави такива красиви неща от нищо и много ми харесва как играе с калинките и как обича баба си. Вия е самотна. Тя не иска да занимава майка си и баща си с нейните болки, с главоболието си, с паданията си, с пиесите в училище или с домашните си, защото знае, че когато един път един човек е видял Оги след операция със тръбичките и системите и как се бори за живота си, той ще се срамува да се оплаче че не разбира някоя задача. А аз винаги карам мама да ми помага. Вия обича баба си, защото тя знае да рисува кончета и й казва, че я обича най-много от всички на света. Вия е много добра актриса. Жалко, че иска да стане учен по генетика.
Най-много харесвам Самър. Самър значи лято. Аз съм като Самър. Вярвам във феи и елфи и приказки и знам, че феята на зъбчетата идва винаги. Знам, че съм малка за момчета. Тя няма баща като мен. Тя сяда при Оги тогава, когато всички деца го мразят и не му говорят и става неговата най-добра приятелка. Тя умее да пише. Аз се уча.
Най-добрият приятел на Оги е Джак. Той е палав, малко мързелив, преписва домашното, но може да признае грешките си и да брани Оги. Джак загубва всичките си приятели, за да остане приятел с Оги. Казва, че ако подредят всички момчета на света в една редица и ако го накарат да избере кой да му е приятел, той ще избере Оги. Джак е много бедно дете. Родителите му продават колата си, за да платят училището на малкото му братче. Мисля, че богатите деца не винаги са добри.
Джъстин и Миранда са на 14 години и са приятели на Вия. Родителите и на двамата са разведени, никой не се интересува от тях, никой не знае какво става в живота им. Мама казва, че това са спящи родители. Понякога става обратното. Голените толкова мислят за своите проблеми, че не забелязват децата си. Затова Миранда и Джъстин обичат Оги и семейството му. Защото там всички си казват, че се обичат, не се срамуват да се прегърнат, говорят и са заедно в тъга и мъка. Оги има най-страхотното семейство на света, но няма лице. Един има едно, друг друго, трети – трето, а някои хора имат всичко, а нямат нищо.
Харесвам училището на Оги. Някои от учителите му са като моите – не им пука за децата и отиват на работа за да вземат пенсия. Но има  други, които им пука за децата и им помагат. Тези учители имат сърца като И ТИ. Напомнят ми на моята мисис Джули. След нея не срещнах нито един учител, който да знае нещо друго за мен освен името ми. Ако искаш да си добър учител един ден трябва да обичаш децата и да не им крещиш и да ги караш да бързат и да ги пращаш на психиатър ако се смеят много шумно. Най-много обичам господин Дупе. Той казва, че всички трябва да изберем да бъдем малко по-добри от нужното. И господин Брауни, който казва, че ако трябва да изберем между това да направим правилото нещо или доброто нещо, трябва да изберем да сме добри.
И сега, когато навсякъде по света има движение „Избери да си добър”, аз се записах в това движение. Става лесно, в интернет. Или нарисувайте рисунка на Оги. Иска ми се да съм кралица. Ако бях кралица, щях да изгоня злото и злите родители, които учат децата си да говорят лоши думи на други деца, само защото не са много красиви или имат малко по-странно лице. Но не съм кралица, нямам власт, нямам пари. Мога само да ви разкажа за тази книжка и да ви помоля ако майките ви и бащите ви имат възможност, откажете се от няколко шоколада и си купете тази книжка, за да направите доброто нещо. За да изберете да сте добри.
Аз съм само на девет години и половина, не разбирам много неща, но след като прочетох книжката се питам, а мама не иска да ми каже защо всички тези деца са скрити някъде и не се виждат. Тук, в Австрия са в специални училища. Не разбирам защо. Ако И ТИ дойде в моето училище, аз ще седна да си поговоря с него и ще искам да съм му приятелка.
Искам да се извиня ако не пиша съвсем правилно, но никога не съм ходила в българско училище, тук ходя на съботно-неделно българско училище, но мога да чета и да пиша. Но правя грешки, а мама отказа да оправи словореда ми.



Няма коментари:

Публикуване на коментар