Ноктюрно хах

Наскоро двама познати си коментирали, че съм имала повод да почерпя. Хах единия вика „Що бе, да не издава нова книга?”, другият казва: „Сакън недей, само рожден ден.”

Що така бе джанъм?

Сега, нека те отворя. Ще си пиша това, което искам, ще заемам каквато позиция чувствам за правилна, ще ти вадя на показ циреите на шибания ти живот, ще те оставя да си ги пукаш сам,  ще те карам да се чувстваш виновен за цялата болка на света, ще те карам да се чувстваш неудобно да подминеш разплакано дете, ще съм онази изскочила пружина в матрака ти,  ще ти ебавам майката с всеки ред. Писнало ми е на обая работа от въшки, особено от български имигрантски. Не си ги слагам и на оная работа. Писнало ми е от разни пички, дето ми навират рецепти за кур(абии) и градинарство и как да си освежим дома и как да правим свирки и сакън… за мода и как да ни порасне бюста и как да застанем за поза „лотос”. Писнало ми е от политически „бла, бла”, от съвети какви са стъпките към щастието.

Резачка ли? Влизам остро ли? Противоречива съм? Да, ок. Да речем… да. Е, и? И понеже днес е Вси Светии и всичко живо е хукнало да слага маски… сакън. Маска под маска.

И к’во излиза? Ако аз мога да нарисувам с думи чувство, а болшинството от хората изпитват такова само като влязат да акат и си разкървавят хемороидите това прави ли ме луда? Мне.  

И истината е, че хората нямат нищо против теб, стига да не съществуваш или да си като тях.

Хората нямат нищо против теб, стига да си точно толкова некадърен колкото тях.

Те те обичат ако си техния водопроводчик, чистачка, продавачка, но ако не дай си боже имаш акъл… „бой, ебане и никаква телевизия”  J както пишеше на една обществена тоалетна в София. Там е истината. В кенефната поезия, както вече съм казвала.

Хората са лакмуса за това колко успяваш. Колкото повече те хулят, толкова по-високо си отскокнал. Колкото повече ръце се протягат да те разкъсат, колкото повече ботуши се забиват в хълбока ти, толкова повече си ги докоснал.

Един пък ми викаше, че като ме четял му идело да си пререже вените ако съм го заварела в депресия ха ха ха. Ми режи бе. Аз мога ли да ти следя депресиите? Един друг пък ми следял депресиите от години. Еби му майката. Не знаех, че съм толкова популярна, че и следена, че и от години.  И що четат не знам.

Но аз имам много кофти навик да не си държа устата затворена. Много съм губила така, но не съм грешала за себе си. За това ако някой иска да ми го начука, имам зъби и на задника, а и не забравяй, че челюстите ми са яки и хапя. Защото за разлика от повечето човешка смет, аз има м какво да защитавам. Достойнството си и глупавата си чувствителност, която ме запази и която продължавам да нося гордо.  Тва е положението. Неприятно, нали?

Опс, да не забравя да се извиня на дамите за грубия език. Моля, заменете и вулгарните думи с каквото ви се иска. И тук повдигам да отпия от ободрителен китайски чай с повдигнато кутре. Заеби! Чакай си пална една цигарка. Най-обичам да пиша за любовта хах на хората към хората. Оргазмиращо е.

When your halo slips for good you’ll have to wear your hood.
Good to feel the breeze of fear on all the cynics.
And you mimic all you losers all abusers wasting all my precious energy.
Keep what ya got by giving it all away.
Keep what ya got by giving it all away.

Лалала...