50 нюанса сиво - моят аргумент

 50 нюанса сиво – моят аргумент

Сега, след като и трите книги са на пазара и е факт, че са най-продаваното четиво, ще се опитам да изложа смислен аргумент защо се чете и защо се превърна в институция нещо, което критиката (компетентна или не) се опита да сгази.

Първо към всички, които се изказаха за книгата без дори да я отворят. Дами и тук там господа, елементарната етика изисква да си подготвен преди да изложиш становище, още повече ако искаш да го наложиш. Аз не се изказвам по въпроси на ядрената физика, защото едвам изкарах петица по предмета в училище, следователно не го разбирам. Не искам и да го разбирам, но не се намесвам в дискусии, които касаят темата. За да блеснат с високата си ерудиция, доста графомани казаха „аз такова нещо няма никога да отворя, не разбирам защо се издава”. Ами никой не ви пречи да четете Чоран (това ми идва на ум, понеже е настолният ми философ). Както виждате, издава се, защото се купува. В същото време журита от комисии спастрят класации за най-добро издателство, за най-добра детска книжка, за най-добро не знам какво, а малцина са отваряли новите детски книжки на пазара. На принципа на шуробаджанащината един вид.

Към тези, които са я купили и са прочели две страници и са я захвърлили – не ви вярвам. Никой не хвърля пари за книга, без да я зачете в книжарницата поне. Или да разбирам, че сте прекарали в книжарницата няколко часа да изчетете две глави, но пък не се връзва с допълнението „дадох си парите на вятъра”, значи все пак сте я купили.

За тези (оказаха се много), които са чели книгите в оригинал и са експерти по американски жаргон, но са покъртени от вулгарния превод на български език – мили дами и на вас не ви вярвам. Ако владея перфектно руски език и имам Достоевски на руски у дома, едва ли ще си купя превод на английски или немски (живея в немскоговоряща страна).  

За онези, които прочетоха книгата, но не я харесаха – уважение към честно изказаното и аргументирано мнение. Обикновено такива мнения са  придружени от „защото”. Всеки има правото на избор – какво да яде, как да живее, какво да чете, дали да чете. Не мога и не искам да убеждавам някого в качества на нещо, което противоречи на нечии морални стандарти.

За онези, които разпънаха превода на кръст – не искайте от преводача да слага романтика в една садо-мазо сцена. Не искайте книгата да звучи като турски сериал ( с цялото ми уважение към жените, които ги следят, в това число и към майка ми). Книгата не е това и не може да бъде. На тях и на анонимните нападки съм отговорила тук:

http://virginblack.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/07/20/50-niuansa-kakvo.981236

И все пак, има разлика между технически превод (правила съм стотици такива) и художествена литература.

За тези, на които им се подхвърля някой лев, за да драскат анонимни отрицателни отзиви – е, то и проституцията е занаят. Само да вметна, че уважавам професията на проститутката далеч повече от заниманията на хора, застанали зад мониторите без лица и използват лайномети по конкуренцията. Както виждате, това не пречи нито на продажбите, нито променя вкуса на хората.

Защо жените четат „Петдесет”? Защото книгата, мили дами идва да ви напомни, че имате нужда не само от качествен секс, далеч съм от тази мисъл, а че имате нужда от ласка, грижа и внимание, така както Крисчън го прави – без да му се казва, без да бъде ръчкан, без да се налага да се плащат пари на сексолози, на брачни консултанти. Това наивно момиче Анастейжа ви го казва – ако с любимият си сте от двете страни на една детска люлка тип „везна”, има начин да се придвижите към центъра без някой да падне и да пострада, да се намери онази среда, която ще успокои и удовлетвори и двамата, като в същото време запазят личното си пространство. Стига да искате да сте заедно.

Към младите момичета, които четат книгата – никога не създавайте деца, ако мислите да ги вкарате в ада на собствения си живот – това е посланието на Е Л Джеймс. Случва се, но внимателно и много предпазливо навлизайте в дълбоката детска душа, така че да на размътите водите.

Към тези, които отричат БДСМ връзките – всеки е свободен да прави в спалнята си това, което доставя удоволствие на двамата партньори.  Всъщност книгата е за свободата на избор – като се започне от свободата на четене до останалите свободи, които постепенно обществото, институциите, семейството, приятелите, всичко това с едно „псевдо” отпред, са ни отнели, но никога не е късно да си върнем.

И да, това е една книга за любовта, сурова, опустошителна,  жестока, нежна, страстна. И една книга за любовта към живота и за любовта на всяко едно дете към майка си, каквато и да е тя.

Гергана Дечева (преводач на първи и трети том)