След минути или може би часове, никой не знае след колко, Сийка отвори очи. От стената я гледаше Венера, току що родена от морските вълни, онази Венера на Ботичели, застанала с божествената си грация върху огромна раковина, но Сийка не знаеше нито, че е Венера, нито, че е на Ботичели, нито знаеше ху дъ фак из Ботичели.
Пред нея в огромни размери, загадъчно осветено от единствената крушка в стаята, се бе изправило невинното, девствено тяло на красива гола жена и с още няколко по-малко голи отстрани, даже едната й подаваше нещо да се понаметне. Беше голямо колкото едната стена, в красива рамка, изглеждаше така истинско, че Сийка за малко да припадне пак, но когато се загледа по-внимателно, полека надигна стройното си тяло, полата й се бе усукала около кръста, сините й гащи (още не бе имала време да ги смени) се бяха впили отново в бузките на дупето й, а единият пантоф липсваше. Стана и с тихи стъпки небрежно прегази Кръстьо, като първо стъпи на адамовата му ябълка, после върху далака, застана да запази равновесие върху ташаците му и се приближи до стената. Устата й беше отворена, лицето й, загубило цвят, двете окончания на женския й змийски език се бяха опели и не можеше да обели нито лаф, само стон. Не, това не беше пъзел, това беше гоблен с размери 2, 55 на 2, 80. Жената в гоблена имаше прелестно лице, изящно, нежно и така женствено, косите й се увиваха като змии около голото й тяло, падаха в небрежни къдрици и се поклащаха като водорасли, танцуващи с морския вятър.
Сийка не беше виждала такава красота. Бод по бод, някой си бе бол очите да ушие това красиво каре (Сийка не разбираше от гоблени, а само от психология на гобленарството). Дали Кромидената глава имаше тайно хоби или живееше с друга? На другите стени висяха гоблен до гоблена и Мона Лиза и Тайната вечеря и разни други работи, които й бяха непознати. Имаше малък гоблен на кораб в открито море. И всичко изглеждаше така призрачно. Сийка се бе пренесла в Ренесанса. Огледа се из стаята. Беше много чисто, подредено, в единия ъгъл имаше голяма маса с конци – всякакви видове. Вероятно и игли. На прозорците бяха окачени перденца в цвят на синя слива, личеше че бяха ръчно шити. По первазите бяха наредени малки, кипри саксийки с цветя. Луната надникна и един неин лъч се закачи за перденцето и се заоглежда из стаята. И луната ахна (знаеш ли как ахва луната?) и звездите въздъхнаха и вятърът спря и котката навън не мяукаше, дори прасенцето на комшиите затихна. Красотата на Венера, родена от вълните ослепи зимното небе дори очевидци после разказваха как имало прегрупиране около Млечния път, който заел формата на голо женско тяло с коса до сгъвката на коленете.
Сийка закуцука по един пантоф към кухнята. Там беше чисто, дори стерилно, миришеше на свежо. Една чиния и една лъжица бяха грижовно поставени да съхнат. Отвори вратата на хладилника, в камерата намери бутилка водка, лед, извади и чаша, сипа една голяма, запали цигара, огледа се за пепелник, намери един и се върна. Приближи се до Кръстьо, поднесе чашата до носа му и той мигом се съвзе. Седна и я изгледа уплашено.
Това, което никой не можеше да предположи за Кръстьо бе, че под неговото сластно тяло и миризма на истински мъж (на пот, уиски и чесън), се криеше един нешлифован диамант. Под защитната му броня на мъжкар, който се млати във всеки един уличен бой, на леко криминално проявен преносител на меки антидепресанти средства, на един същински Бандерас, се криеше един истински художник, неподправен талант и неговата единствена страст бе иглата. И след иглата – конецът.
- С кого живееш тук? – попита Сийка с пресипнал глас.
- Сам.
- А от къде си ги взел тез неща? – попита Сийка и посочи стените.
- Мои са – изчерви се изтрезнелият Кръстьо.
- Ама как твои? Купил ли си ги? – не спираше Сия.
- Не, сам съм си ги правил.
Сийка въздъхна с натежало сърце. Тоя е или гей или психопат-гобленар.
- Гей ли сте, господин Кръстьо?
Той я погледна смразен, обиден, потресен, като ударено през лицето малко дете, после бавно се надигна, грабна чашата от ръката на Сия, обърна я, сграбчи тънкото й кръстче, катурна я на земята. Сините гащи се впиша още повече и някак спонтанно предизвикаха полуогразъм в разтрепераното тяло на Сия, обърна я по гръб, разбута настрани дългите й краци и преди Сийка да каже „Не!”, зъбите му яростно късаха 100% котона на гащите й. Сийка вдиша миризмата му – на прашен път, на уморена самота, на тъга и безнадеждност и като всяка жена се предаде на импулса за състрадание, който след малко се превърна с животински импулс, след около три минути в животински стонове и викове и след час и петдесет и четири минути, седем оргазъма и половин литър пролята пот и други секрети, Сийка бе убедена, че Кръстьо не беше гей. Кръстьо беше адска машина. И Сийка от кучешка поза се просна по корем на пода (така и не стигнаха до кревата), девствеността й бе излетяла преди два часа през затворените джамове, а тя си помисли „Мама ще ме убие!”
Кръстьо сложи длан до бузата й, погали я нежно и каза:
- Имаш прекрасен венерин хълм. Като нейния – и кимна към жената н стената. – И малки стъпала с изрязани нокти. Ценя това в една жена.
- От кога шиеш тези неща?
- От малък. Баба ме научи. Но това е дълга история. Ще ти я разправям друг път.
- А защо го правиш?
- Защо някои четат книги, други ходят на йога, трети на латино танци? Не знам. Винаги съм бил така.
- А Колумбия.
- Колумбия е… е, всеки мъж трябва да има лице за пред хората – и откровението му я удари.
Това, което Сийчето не знаеше, бе, че Кръстьо боготвореше една единствена жена и това бе жената в гоблена. И цял живот я търсеше. А дали я намираше сега?
Сийка стана, зави й се свят от изтощение, взе си гащите от пода, махна съдрания чоропогащник и пред изумелите му очи нахлузи кафявите си хавлиени чорапи и пантофите, взе глобуса и книгата в ръка и тръгна към вратата.
- Не си отивай, имам русенско варено и съм готвил боб – проплака Кръстьо.
- Не, искам да си ида у дома. Нека помисля.
Кръстьо стана гол, в цялата си прелест на олимпийски атлет и се опита да я спре. Тя го погледна като освирепяла бясна кучка и каза:
- Трябва да си ида, нямам контейнер за лещите.
- Ще се върнеш ли?
- Вероятно – каза Сия, усмихна се като Мона Лиза – кисело, и тръгна. Кръстьо я последва гол по стълбите и по улицата, молеше я да спре, от няколко балкона се чуха викове „Простак!”, „Помощ, нападат жена на улицата!” и той се принуди д се прибере.
Това, което Сия не знаеше също, бе че за да чука, Кръстьо трябваше да шие. И да гледа своята Венера. Това, което Кръстьо не знаеше, бе, че Сийка продължи да ходи по тъмните улици на неприветливия град, стискаше гащите си в ръка, заедно с глобуса и книгата и едва на разсъмване стигна до дома си. Първите слънчеви лъчи огряха изтерзаните й от безсъние и умора очи,краката й бяха разкървени от ходене, беше гладна, жадна, кална. Слънцето видя как от пяната на един бял пухкав облак се роди една истинска жена, стъпила с нежните си крака върху раковината на любовта… И се усмихна и я погали и я залюля напевно и нежно. И за първи път Сийка не падна на третото стъпало, а върху последното, но не й пукаше. Отвори дома си, барбената й къщичка й се стори топла и приветлива. Направи си четворно кафе и седна в леглото стиснала гащите в ръка. Пред очите си виждаше онази лучена глава, а в себе си усещаше пулсираща мека болка, а душата й седна на лаптопа и намери картината, която бе направила тази нощ възможна.
Следва…
Няма коментари:
Публикуване на коментар