Пощальонът винаги звъни два пъти

„Пощальонът винаги звъни два пъти“ излиза през 1934 година и веднага се сблъсква с множество проблеми, предимно заради морално възгледи на хората и критиката по онова време, като дори е била забранена в някои щати! Но великото изкуство не може да бъде държано дълго под ключ. По-късно, и съвсем справедливо, романът е признат за шедьовър на американската криминална литература и дори е включен сред стоте най-добри романа на всички времена – списък, изготвен от Modern Library на Random House Publishers.

Историята е разказана в първо лице от главния герой – младият безделник Франк Чеймбърс, който допуска фатална грешка – спира да похапне в крайпътно заведение на име „Двата Дъба“ някъде в Калифорния. Той, разбира се, няма никакви пари, и като се възползва от дарбата си да лъже, умело си изпросва безплатен обяд, дори успява със сладките си приказки да се уреди на работа в заведението, собственост на простодушния грък Ник Пападакис.

Проблемите започват след срещата му с младата сексапилна съпруга на Пападакис – Кора. Двамата веднага се харесват, и много скоро не само започват бурна връзка зад гърба на наивния и лековерен грък, дори започват да кроят планове да се отърват от него. Но убийството и измъкването от ръцете на закона се оказват по-лесната част от това, което им предстои. Постепенно ревност, недоверие и параноя обладават и двамата, и с бясна скорост форсират тяхното пропадане.

Заглавието може да ви се стори извън контекста на книгата, може би дори неуместно и необяснимо, тъй като в цялата история пощальон не се появява никъде, камо ли да звъни. Читателят е оставен сам да го интерпретира, което допълнително подсилва въздействието на книгата. Въпреки че Кейн никога не говори за това, някакво обяснение може да се намери във филмовата адаптация на Тей Гарнет от 1946 година. Джон Гарфийлд, който играе ролята на Франк Чеймбърс, в сюблимния момент на филма казва, че стореното зло може и да ти се размине веднъж, но престъплението не може да остане безнаказано – рано или късно съдбата ти го връща – кофтият й навик да изравнява позициите, а понякога дори да те накаже за нещо, което не си извършил. Филмът, макар и приличен, така и не успява да достигне силата на оригинала. Псевдо-морализаторското му послание почти опропастява добрата работа на екипа.

Това което Кейн никога не е правил и не би направил е да морализира. Точно обратното, той е далеч по-заинтересован от първичните човешки инстинкти, отколкото от философски размишления на тема „добро“, „зло“, „съдба“.

Книгата не би била това, което е, без уникалния стил, който Кейн буквално хвърля на масата като каре аса. Дори не е нужно да се подписва, за да бъде разпознат. Светът, който описва е студен, свят на самота и безнаказано разложение и поквара – свят, описан с черното мастило на нихилизма и сурова, брутална ирония. Макар че героите му не се характеризират с хапливият сарказъм и остроумие на частния детектив Марлоу, тяхното самоунищожително чувство за хумор е напълно завършена характеристика на времето, в което живеят, заедно с безразличието и дори презрителното им отношение и светоусещане. Ясното, кратко и точно описание на героите, увлекателното повествование, острият, лаконичен и сбит стил, удивителното сгъстяване на атмосферата, моралните колебания и противоречивостта на анти-героите, светкавично бързите и смени в описанията, горчивият хумор, насечените, кратки диалози и стакатото с което се повдигат теми, които са били табу за времето си – похот, двуличие, изневяра, незаконни сделки, измама, изнудване, предателство, хладнокръвно убийство – всичко това допринася за издигането на този роман на ниво завладяващ шедьовър.

У нас е популярна филмовата версия на Боб Рафелсън от 1981 г., с участието на Джак Никълсън и Джесика Ланг, която обаче също се плъзга по повърхостта на сюжета, като набляга на еротичната му страна, без да се задълбочава в сложните характери на героите.


Джеймс М. Кейн


Джеймс Малахан Кейн е американски писател от ирландски произход. Започва кариерата си като журналист, без да има намерение и дори желание да пише романи, и вероятно не е очаквал, че написаното от него далеч ще надхвърли рамките на общоприетото разбиране за „благоприличие“. Произведенията му са се гледали с лошо око от тогавашните моралисти и консервативни критици.

Интересен факт е, че Кейн е недолюбван и от великия си съвременник Реймънд Чандлър (макар че, както се вижда от книгите на Чандлър, той нито е привърженик на класическият морал, а още по-малко консервативен писател) – нещо повече, самият Чандлър е сценарист на невероятния филм на Били Уайлдър от 1944 г. по романът на Кейн „Двойна застраховка“. А френският философ, писател и пионер на екзистенциализма Алберт Камю е бил до такава степен впечатлен от романа, че сменя повествованието на книгата си „Чужденецът“ в първо лице единствено число.

Днес Кейн е признат за автор на два шедьовъра на американската литература – „Пощальонът винаги звъни два пъти“ и „Двойна застраховка“. Тези два романа гарантират на Кейн сигурно място на върха в пантеона на най-великите американски писатели на ХХ век.

http://www.skyprintbg.com/the-postman-always-rings-twice/