вторник, 21 август 2012 г.

РозАв роман 4 Секрети и сикрети


Докато пътуваха в таксито, Сийчето отвори леко джама и прибра тичащата си зад колата посиняла от студ душа и я напъха на задната седалка. Нямаше какво да се залъгва. Поредният парцал, прибран в барбената й къщичка, която започваше да мяза на отрезвително. Сийка горчиво погледна към отворената уста на Кръстьо, който чудно как не се давеше в слюнка при гръмкото подхъркване.
В това време Никифор наля 200 грама домашна, дето си я носеше за собствени нужди тъй да се каже, понеже не можеше да рискува да пие в Колумбия. Първо- вече не помнеше кое не беше менте, и второ останалото май все беше поразредено. Облегна се на мазния бар и зарови глава в шепи. Мразеше такива неща. Те му напомняха колко бе сам. На, навремето вместо да бяга от Ванчето като забременя, да се крие по село и даже веднъж в плевнята като идва баща й да го търси, сега можеше да си е задомен и да има и внуци дет се вика. Десет години работи като гларус по морето и зимъска се криеше в една къща в Сарафово и когато се завърна (щото се наложи и да се пенсионира от тая работа заради ретро вида си), намери работа в едно капанче до гарата като келнер, а после попадна и на Кръстьо.
Един ден преди 15 години видя Ванчето на опашка за евтини обувки с красиво момиченце на около 12-13. Сметна бързо термина на Ваня и разбра. Седна на една пейка, пуснал каскет над челото и загледа детето. Ваня беше видимо съсипана и смачкана, а детето във дрешки втора употреба. Та посвети доста време да издири къде живеят, намери и училището на детето и често ходеше и обикаляше около оградата да й се порадва ама това докато го арестуваха за воайорство. Като обясни на полицая за какво иде реч, той се просълзи и го пусна. Беше успял да направи снимка през оградата и честичко си я вадеше и гледаше замечтаните очи на детето и после блъскаше плешивото си теме в стената. После те изчезнаха, а сега имаше пари, можеше да им помага, ама на… Понякога си мечтаеше как вратата на Колумбия се отваря и тя идва и го намира, ама и това не се случваше. Та от доста време Никифор живееше сам, ни следа от коцкарския му вид, смачкан като чанта мачкан лак и се напиваше от мъка всяка вечер. По едно време бе прибрал Ани, свита жена с детенце на 6, малко кривогледа, ама много изпълнителна. Обаче се изкушаваше да я бие. Понякога де. Понякога след един нощеска, понякога рано сутрин. Как дойде. И тя избяга. Садо-мазото май не й беше в кръвта. И като гледаше какво прави Кръстьо с жените от позицията на годините и горчивия си опит, му се искаше да удуши копелдака, ама интересът му подсказваше да го остави жив.
Ей на, сега забрал отнякъде това красиво момиче. Два три дена при нея да го поизпере, той да  изпетка няколко дузина пъти и после да я зареже. Дам, това беше ориста на наша Сийка. Като Кичето, като Софка, като голямата му любов Мима (три седмици).  И с тези вълнения в душата, Никифор се напи, заключи заведението, мина отзад и се просна да спи до касите с бира.
Тъкмо таксито да спре пред Сийкини, тя рязко набра смелост, пресегна се, отвори едното му око и го попита „На коя улица си бе, рапон?” Кръстьо в несвяст избълва нещо като „Омайниче” 22 А, партер ляво.
-         Чу ли го? – попита тя таксиджията, той кимна и подкара към Омайниче.
Отивам, мятам го в тях на пода, и се прибирам. Утре ставам, вземам душ, слагам си червените гащи, червените ботушки, червената пола и червената баретка и отивам, правя му една колумбийска вратовръзка, ама първо ще го събудя да знае от къде му е дошло и край. После  отивам при мама, сбогувам се и се мятам на първия излитащ самолет и се махам от тука.  Отивам да търся любовта. Ей така се заформи планът, който Сийка все още не знаеше, че ще претъпи сериозни промени. Сийка изобщо не предполагаше на този етап, че Кръстьо щеше да бяга след самолета с набързо накъсани от летището цветя с малко трева и един плевел, с вратовръзка завързана като пионерска връзка и зверските му викове и даже песнопения „Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно. Спри се ма Сийче!” щяха да спрат полета, че Никифор щеше да бяга след Кръстьо с два куфара и торба със сандвичи. Сийка не знаеше…
Сега в таксито, Сийка улови един лъч лунна светлина в дланта си, отвори прозореца и погледна към небето. Луната бе наклонила глава настрани и я гледаше като един герой от прочут еротичен роман и с интерес наблюдаваше какво става там долу в това такси. Облаците се гонеха шизофренично по небето, звездите се усмихваха като Джак Никълсън във „Вълк”, вятърът брулеше лицето на Сийка, бузите й порозовяха, после почервеняха, после се вледениха и леденият глас на таксиджията я извади от нирваната.
-         Алоо! Тез прозорци са сложени за затваряне бе! И без тва ми е настинал вратът.
Сийка послушно затвори, облегна глава назад, Кръстьо бе сложил глава на пазвата й и пускаше лиги, тя го обърса с мокра кърпичка. И стигнаха.
Сия извлече луковата глава от таксито, плати, пребърка го за ключ, успя да го вдигне на крака, намери вратата, пусна тялото му пред нея, започна да се бори с ключалката и най-сетне отвори. Намери лампата, светлината я заля. Сийка се огледа, вцепени се, гласът й изчезна, започна да се върти и да оглежда из стаята, стана й много зле, зави й се свят и припадна.
Луната се скри зад един грамаден облак, звездите не се усмихваха, вятърът звучеше все по-зловещо, котка измяука, куче излая, прасенцето на балкона на комшиите изгрухтя, петел се обади отнейде, Кръстьо отвори око, после две, завъртя ги, главата го цепеше яко. И в този миг осъзна какво се бе случило. Рипна на крака, почна да обикаля около Сийка ужасен, че голямата му тайна бе разкрита, крехката му, ранима душа не издържа на удара и припадна до Сийка.
Следва… ама не знам какво става после. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар