вторник, 4 септември 2012 г.

РозАв роман Глава 6 Кокоши работи


Докато Сийка вървеше босонога и белонога из призрачния град, Кръстьо се прибра у дома гол, седна гол на стола, извади игла, конец черен като душата му и парче канава и тъкмо да се захване с управление на стреса и умората, когато на вратата се звънна.  Зората не беше пукнала, навън бе тъмно като в кокошо дупе, луната тревожно гледаше към изтока и чакаше зората като осъдена на смърт. Кръстьо я погледна и за секунда се замисли за смъртното наказание, сложи боксерките си (без да иска задното отпред) и с надежда че ТЯ се връща хукна към вратата.
Пред прага обаче не беше никой друг,  а комшийката Жозефина Сливкова. Тя беше от старата градска аристокрация и от доста години (над десетилетие) продължаваше упорито да празнува четиридесетия си рожден ден. Във фейсбук бе сложила снимка на щерка си от времето преди да се омъжи и скапе тотално и имаше много виртуални приятели от противоположния пол. Тя беше „safe fuck” от доста време тъй да се каже, беше преминала фертилна възраст, но желанието за допир (мъжки и чужд ако може) я гореше така, както огънят е горил Жана д’Арк на кладата.  Мъжът й странно защо си беше бил камшика преди n на брой години. Понеже я мъчеше безсъние, бе чула дивашките стонове на двамата влюбени, после бе видяла как Сийка изчезва в нощта, после метнала дълъг и сластен поглед върху голия торс на Кръстьо и вече не можа да се спре и звънна на вратата. Не знам защо, а и тя не се знаеше защо.
Когато Кръстьо отвори вратата, очите му се залепиха върху необозримия бюст на Жозефина така както муха се залепва на лайно и потъва в него. Деколтето на комбинезона й (преди бял, сега… как му казват… мръснобял) разкриваше едно огромно количество плът, а наметнатия пухкав халат в 17 нюанса червено беше небрежно открехнат до пъпа, едно копче стискаше напиращата маса мас и от там надолу плътта дишаше свободно. Жозефина бе махнала ролките набързо и косата й напомняше перука на ирландски съдия. Като цяло имаше вид на пудел с ярко червило.
-         -ЪЪЪЪ… добро утро, госпожа Сливкова. Мога ли да ви бъда полезен? 
-      -   Господин Биков, предположих, че не спите, та да ви поканя на чаша кафе с прясно мляко. Да си побъбрим така… за нещата от живота…
-        - Ами, то… тъкмо се канех да взема вана…
Жозефина преглътна около половин литър слюнка и мина в атака:
-        - Да ви правя компания?
-       -  Много благодаря, но аз не съм сам… ако ме разбирате – измънка Кръстьо, като имаше предвид, че беше минал във фаза яко раздвоение на личността.
-        - О, пардон, мислех, че младата дама си замина.
-       -  Метафизично да, но не и метафорично – не че някой от двамата знаеше кое какво значи, но Жозефина едва  не припадна при тези силни думи, но се съвзе бързо и пак атакува:
-         -Да направя банички за закуска да хапнем след като си вземете вана?
-         -О, да – каза Кръстьо, усещайки тласъците на як алкохолен глад. – Толкова е хубаво това усещане…
-         -Да? – почти истерично и с надежда викна Жозефина Сливкова.
-         -Усещането, че съм край на баба си.  Ще мина след час.
Той  се усмихна вежливо, затвори вратата, напълни ваната с вряла вода, пусна се в бялата пяна и си помисли: „Каквото и да ми коства, това момиче ще е мое. Тя е моята Венера. Ям баниците и отивам да я търся. Да си напомня да купя цветя.” А Жозефина  Сливкова стоя дълго пред вратата, червилото й избеля, бюстът й се свлече, очите й се напълниха със сълзи, къдриците й паднаха, едната изкуствена мигла се свлече и лицето й доби изражение на ударено и наритано старо куче. После тихо се върна в празния си дом, седна и отвори една книга – същата книга с вратовръзката на корицата, която Сийка по небрежност бе купила предния ден, прочете девета глава и стана да сложи баничките с тежка въздишка. Преди това залепи миглата и сложи девет пласта червило за късмет.
В това време Сийка вече бе стигнала дома си и се бе намушкала в топлото си барби легълце, свила на нещо като топка стройното си тяло, с невиждащи очи вперени в картината на Венера родена от вълните. Понякога Сийка виждаше и себе си с невиждащи очи. Тя не знаеше колко са красиви очите й (без сините лещи), нямаше никаква идея за чара си. Грозното патенце от провинцията – така би казала за себе си. И когато мъжете я трупаха с комплименти, тя мислеше че й се подиграват. Загубата на девствеността й беше събитие върху което не се замисли дълго, всъщност установи колко греши майка й и направи списък на всички грешки, които майка й бе допуснала в живата си и в живота на Сийка. Списъкът излезе около 7 листа и осем реда.
После се замисли за странното хоби на Кръстьо, отвори учебник, зачете се и я осени мисъл, която  я хвърли в ужасен душевен дистрес. Тя разбра, че за да бъде обикната от този мъж, трябваше да бъде неговата Венера (не само откъм хълма), да бъде морето под лодката му, да бъде облакът, който да му пази сянка, слънцето, което да го топли, дъжда който да утолява жаждата на тялото му, брега, на който да спре, да бъде ръкоделието на живота му, а не гоблен на стената му. И с тази мисъл, тя стана, отвори прозореца и пусна първите слънчеви лъчи. Вятърът нежно разлюля косата й, охлади пламналите й бузки. Тя хукна към банята, взе бърз душ и отвори гардероба да намери тоалет, подходящ за предстоящата й мисия и точно тогава получи смс. Беше от майка й.
„Идвам с влака в 6 доверера, чакай ме на гарата.”
Сийка дълго гледа смс-а, после решително защрака по копчета на телефона, колеба се около 34 минути и после решително го изпрати и изключи телефона си.
Майка й тъкмо се бе захванала да дооскубе още една кокошка когато получи съобщението от дъщеря си. Кокошката остана неоскубана, защото Сийкината майка се вцепени, втрещи, изумя, остана без дъх, седна на земята в двора и се свести след два часа и 18 минути. После хвърли няколко парцала в една торба, застана на пътя и вдигна палец да спре някой на стоп. „Не, няма да оставя нещата така! Тая Сия ги е забъркала някакви и сега ще видим кой кого и защо!” Дочу приближаващ камион, застана на средата на пътя, разпери ръце и викна с цяло гърло:
-         -Гълъбе, спирай, че ще кажа на жена ти, че се пипаш със сина  на попа.
Гълъб наби спирачки и Сийкината мама се покатери  в камиона.
Следва….

Няма коментари:

Публикуване на коментар