Кино

Приказка за...

Днеска в детската градина имахме кино. Киното тук не е като кино. Киното тук е следното събитие:

Идва една дама с размери на цепелин, носи сгъваем екран, разпъва екрана. Аз пускам щорите бързо, строяваме децата по височина. Жужат милите в екстаз и в едно такова нетърпеливо очакване и вълнение, пишкат бързо под строй, най- дребните на предните столчета, по – височките отзад, следват няколко кавги коя глава е по- голяма и млъкват след истеричен вик: “Зитцен”.

Дамата през това време ходи като платноходка из стаята и слага един апарат за диапозитиви, слагаме три столчета едно до друго, за да се събере дупето на дамата, която трябва да седи почти клекнала понеже при нас има само малки столчета, ама после се сещаме да й донесем една пейка отвън.

Идват и бебетата. Емануел и София сядат в мен, понеже нещо се уплашиха. И така започва....

Дамата има много малък нос, с огромни ноздри. Диша тежко, понеже пейката й е ниска, косата й е много руса, а очите много сини. Има и огромни колене. Изважда едно като камбанка и възвестява началото на приказката. Приказка за бялата мечка, за горската мечка, за мишката и са за вурста (за кренвирша един вид). Без грам преувеличение ще ти кажа с две думи какво става в приказката: мишката намира един грамаден кремвирш, който освен грамаден, бил и много весел. Всеки път като му станело весело, се надувал от смях и ставал все по голям. За това двете мечки и мишката, които живеели като братя, по цял ден разправяли вицове на кремвирша, за да стане мноооого  голям. И той станал толкова грамаден, че трите дружки можели спокойно да се качат на него, обзядвайки го, барабар с една кошница ягоди за изпът и понеже грамадният вурст бил също и много палав, взел че ги вдигнал в небесата, висоооко, висооко. През това време, между прощракването на диапозитивите, децата взеха да питат как бялата мечка живее без лед и риба (не са прости да ти кажа, децата знаят...), как по- точно се смее един вурст (последва хихикане от страна на дамата, което не смея да опиша с бедния си речник, но беше нещо като на ощипан петел- гей, нападнат от токачка, Оливър даже каза на другите, че неговия татко имал такъв голям вурст. Не бе, няма майтап...После няколко други се обадиха „И моя има, пък.”

И дамата през това време диша тежко и обяснява по всяка картинка. И казва как всеки, който е весел може да порасне, как смехът накарал вурста да лети и т.н., а милият Оливър сигурно си е представял как вурста на баща му лети. От смях.

Та тая перверзия продължава на северния полюс, където кацат, вурстът бива изяден от полярни мишки, нищо че смехът е живот и здраве, Емили почва да плаче като показват картинката с наръфания весел вурст, изяден наполовина от хиляди полярни мишки, а тримата приятели се прибират у дома върху парче айсберг, който не се стопява и ги отвежда направо у дома – в тяхната малка хралупка, като само северната мечка била щастлива от пътешествието, понеже климатът й било тамън. За да не й е кофти, верните й другарчета й направили легло навън, застлано с лед и се захванали пак с градинката си.

45 минути тоя вурст прави какво ли не пред очите ми, не можех да се нагледам ни на него, ни да едната мечка, която имаше еййй такива ококорени очи, нито на дамата, чийто глас при имитацията на гласа на мечката приличаше на глас на много дебела жена, седнала на много ниска пейка, а когато правеше гласа на мишката беше направо като жив кошмар- като глас на невинно прасе, което водят на заколение. Емануел ме стискаше за ръката, София се напишка на другия ми крачол, аз получих няколко паник атаки, но не можехме да станем (забранено е), та седяхме в напишканото.

Накрая дамата издрънка пак с оная камбанка, децата седяха като втрещени, чудеха се дали да ръкопляскат или да си мълчат по- добре хаха. Дамата завърши така: „Това бе веселата приказка за двете мечета, мишката и веселия вурст.”

Интересно е, че за тая работа всеки родител бе платил по 4 евро (словом четири). Бяха 22 деца днес, дамата си прибра 88 евро за 45 минути грухтене и по- важното е следното:

Каква е поуката? Ми ти ми кажи.

Поуката е, че ако Исус нахранил цял свят с една риба, тая днеска така ни нахрани с един вурст, че ще ми държи сито до края на март, когато пак щяла да идва с нови вълнуващи приказки. Чудя се кой ще се наака тоя път. И дали няма да е някоя приказка за веселата мида, която била изядена от някое дете.

Давам ви няколко идеи за бизнес: един екран, купуваш диапозитиви на десетина приказки, слагаш 20 кила, тренираш се в ужасяващи звуци на различни животни, преглеждаш приказката, даже не е нужно да я гледаш, може да интерпретираш на място и тръгваш по детските градини да раздаваш визитки: „Веселият вурст на живо за вашите деца” и разбира се си слагаш една титла- дипломиран актьор.

Ноа, който беше странно мълчалив цяла седмица с поредните синини по лицето му отиде да вземе едно голо бебе- имаме бебе момченце с чукра и го показа на изисканата дама.  Всъщност децата не правиха тая асоциация изобщо, просто бяха шокирани как в една детска приказка веселото вурстче бива подложено на такова оръфване. А тоя, дето е измислил приказката- евала. За к’во ли си е мислил.

Пп: нямам нищо против пълните жени, напротив. Имам против тези, които не полагат грижа да изглеждат прилично заради работата си барем. 

Аз вярвам има феи...