петък, 20 януари 2012 г.

Ноа

-    Здравей- казах, усмихнах се и се втурнах да го прегърна.
-    Добро утро- усмихна се Ноа и обви ръце около мен, стисна ме и не ме пусна дълго.
-    Искаш ли дойдеш с мен?
-    Да. Къде отиваш?
-    Да си направя едно кафе, че нещо ми се спи още.
-    Закачих си якето, шапката, чантата и метнах отгоре. Пуснах и чадъра да се отцеди в кофата.
-    Вали силно днес.
-    Да, имаше буря цяла нощ- не преставах да се усмихвам- Добре ли поспа?
-    Да.
-    Яде ли нещо?
-    Малко.
Почнах да си правя кафе. Тая машина загрява толкова бавно. Ноа седна на стола и ме загледа. Белите му зъби искряха весело. Чаках кафето и се мъчех да се преборя с главоболието.
-    Какво ще правим днес?- попита и ме грабна да танцуваме.
-    Ще измислим нещо. Нещо весело.
Погалих го по бузата. И тогава видях. Цялата му буза бе подута, зачервена с няколко напречни  кървави ленти.
-    Какво е това??- викнах уплашено.
Ноа сведе очи и замълча. Гледаше в земята. Започнах да оглеждам раната. Беше като някой да го е фраснал с дъска с пирони. Призля ми.
Седнах до него на детското столче. Ноа е на три години и половина. Ноа е малко, кльощаво детенце с много лъчезарно лице и силен глас. Пее хубаво. И винаги върви с мен.
Главата ме болеше. Вдигах адреналина.
-    Ноа, миличък кажи ми кой направи това? Тук ли падна. Да не те е ударили някое дете.
Той мълчеше. Лицето му бе буквално обезобразено. Лентите по бузката му бяха като следи от ремък или камшик или нещо такова. Около тях лицето бе цялото в кръвоизливи. Отворих аптечката и извадих риванол. Исках да почистя там, където раната се бе напукала и течеше малко кръв. Соня влезе и с ужас викна:
-    Какво правиш?
-    Ами виждала ли си му лицето.
-    Не, какво му е.
-    Има кръв и е целия подут.
-    Не е станало тук, не се бъркай. Нямаме право да слагаме нищо освен лед. Не се разстройвай.
И излезе. Извадих няколко бучки лед. Лицето му гореше. Сложих в кърпа и опрях на бузата и го гушнах и почнах да му разправям някакви неща. Не ме разбираше, но лежеше с глава сгушена на коленете ми.
- Ноа, кой направи това?
- Папа- каза той и погледна виновно в земята.
- Защо, Ноа?
- Не бях гладен.
Поседяхме малко, аз си направих мустаци от пластелин и грамадни вежди и се налепих. Ноа пак се смееше, но не ме пускаше.
И после отидохме при другите деца, защото започваше рождения ден на Йован.
Йован плачеше и искаше да с иде у дома. Имаше голяма торта и всичко, направихме всички там талимати. Йован обиколи 5 пъти голямата карта със слънцето и сезоните и се спря на пет. В ръка държеше глобуса и обясняваше как земята се е завъртяла пет пъти около слънцето и сега вече е на пет години. И плачеше.
Всяко дете в градината мина и му каза „Честит рожден ден.”
Дойде ми реда. Попитах го „Какво искаш най- много на света, Йован?”. Мислех да му го пожелая.
-    Искам да си ида у дома при мама и тати.
Пожелах му да стане като татко си.
Единствено Ноа , Лара и Марсел не разбираха защо по дяволите иска да си иде у дома. Та там бият.
На другата сутрин видях бащата на Ноа. Събувах се, когато влязоха. Приближих се и погледнах бузата му. Бащата ми каза:
-    Падна на леда.
-    Много ви е ледена ръката, Хер- казах лъчезарно аз и се захванах да събличам детето, което бе увило ръце около мен.
Соня излезе и каза на бащата нещо на много бърз немски, но беше нещо в контекста, че при втори трети случай, ще се наложи да подаде сигнал. Значи е имало и първи.




Няма коментари:

Публикуване на коментар