сряда, 11 януари 2012 г.

Шарлот: кръвожадна, мъдра, вярна

Преди няколко седмици се случи така, че се привързах към един паяк. Беше си опънала мрежата в ъгъла на банята и ярко жълтото му коремче блещукаше на слънчевите лъчи.
Ако някое насекомо допуснеше грешката да нагази в паяжината й, аз наблюдавах как то започва да се смалява с всеки изминал ден, докато изчезне съвсем. Научих, както някъде и някога бе казал Е.Б. Уайт, че „почнеш ли веднъж да наблюдаваш паяците, не ти остава време за други неща“.
Започнах да я наричам Шарлот.
Помните ли Шарлот? Шарлот А. Каватика, оня дружелюбен, умен паяк от „Паяжината на Шарлот“? Шарлот – паякът на паяците, тази, която ни води към дълбокото познание за любовта и верността.
Тя е красива (поне така казва), и напълно и изцяло отдадена на своя приятел, малкото прасе Уилбър.
Тя е също така е и хищник, разбира се. Безцеремонен, кръвожаден унищожител на насекоми – факт, който тя спокойно и делово съобщава на Уилбър: „Мухи, буболечки, скакалци, голям избор от бръмбари, молци, пеперуди, вкусни хлебарки, комари, дребосъци, дългоножки, стоножки, големи комари, щурци — всичко , което не е било достатъчно умно да избегне паяжината ми. Аз трябва да се храня и да живея, нали така?“
И разбира се Шарлот е талантлива писателка. Думите, които тя изплита в мрежата си „ТОВА Е ПРАСЕТО”, „УДИВИТЕЛНО“, „СИЯЙНО“, „СКОМНО“, спасяват Уилбър от неизбежната му участ да завърши живота си като пушен бекон.
Както отбеляза дъщеря ми, Шарлот винаги удържа думата си. И когато обещава да спаси Уилбър от смърт, тя просто спазва обещанието си.
В никакъв случай не разкрасена
Питал съм много хора, които познават Шарлот, как биха я описали. Питър Нюмайър, автор на „Анотации към Паяжината на Шарлот“ каза една единствена дума – „грация“.
„Елегантна, секси, от висока класа, изтънчена – добави Нюмайър, – и толкова много, много обич, скрита под това отблъскващо, покрито с черупка тяло.
„Предана и вярна“ – казва Марта, внучка на Е.Б.Уайт. „На моменти е доста авторитарна и жестока.“
„Освен всичко друго е и от Нова Англия“ – казва Роджър Ейнджъл, писател за Ню Йоркър. Той е доведен син на Е.Б. Уайт и твърди, че това сравнение е направено от самия Уайт.
„Тя е дисциплинирана и подредена – каза Ейнджъл. После се засмя и добави – И е ловец. Хваща насекоми и ги яде.“
Уайт не прави компромиси към смекчаване на действителността в книгата. Паякът в не е разкрасен така, че да изглежда привлекателен. Просто е надарен с талант.
Това е една от причините Шарлот да се превърне в единствен по рода си герой от детска приказка.
„Тази книга успя, защото не идеализирах паяка“ – казва Уайт.
Уайт прекарва една година от живота си в наблюдение на паяци преди да започне да пише книгата. Той внимателно изучава навиците им – „техния темперамент“, както сам нежно се изразява. Преглежда безброй рисунки за да опознае устройството на тялото им. Консултира се с уредник от Музея по природна история в Ню Йорк по въпроси, свързани с този животински вид.
В „Анотации към Паяжината на Шарлот“ има скици с молив,  направени от самия Уайт. „В доста рисунки отделните вектори показват последователността, с която паякът плете мрежата си – действие, което той така прецизно описва в книгата“ – обяснява Нюмайър.
На едно място Шарлот изброява седемте части, от които се състои кракът й, а Уилбър слуша обяснението, по детски очарован и нетърпелив да научи още. Така и ние научаваме как работи паякът – чрез паяжнните си жлези и други части на тялото си.
Лицето на Мона Лиза – с някои добавки
Тези подробности за паяка помагат на Уайт да ни плени като читатели. Но все пак „Паяжината на Шарлот“ е книжка с картинки, а Уайт е имал доста ясна представа как трябва да изглежда Шарлот.
Той иска тя да е привлекателна, но без да има човешко лице.
Уайт изпраща две грамадни книги на илюстратора Гарт Уилямс със снимки на над 30 000 паяка – всички до един страшни и неприятни за окото, както отбелязва самият Уилямс по-късно.
Художникът признава, че е имал огромни проблеми с изобразяването на Шарлот и предлага на автора това, което сам нарича „Лицето на Мона Лиза“. Но представата на Уайт за паяка надделява. „Уайт махна лицето, което Гарт бе предложил, и нарисува две мънички очички.
В резултат от всички тези усилия само за 16 месеца „Паяжината на Шарлот“ се продава в тираж над 100 000, а от Холивуд проявяват интерес. Но Уайт ги отблъсква, изпълнен с опасения какво ще се случи с книгата на големия Холивудски екран. Не иска анимации, не иска песнички – не иска книгата му да се превърне в приказка, която насажда пуритански морал.
„Ако някой може да приеме чудото на паяжината – пише той на агента си – не би следвало да го филмира.“
Но в крайна сметка се съгласява. И когато анимационния мюзикъл на Hanna-Barbera излиза пред 1973 година, Шарлот е превърната в напудрен, обаятелен, красив и грациозен паяк със срамежлива усмивка и грамадни мигли около сини очи...
И съвсем естествено тя пее „Горе главата, горе главата, усмихни се, всеки обича да вижда усмихнато, щастливо лице.”
Представете си как се е почувствал Уайт!
Все пак, той е имал едно единствено, основно изискване, с което никога не би направил компромис. В книгата Шарлот снася яйцата си и умира. Това е трагичната кулминация на историята.
„Тези от Холивуд – казва Нюмайър, – искаха щастлив край. На Уайт не му минаха тези номера, не искаше и да чуе. Той претърпя огромни финансови загуби, но не се поддаде на глупавите възражения, че главният герой в детски филм не може да умре.“ В крайна сметка авторитетът на Уайт надделява и героинята умира.
Марта Уайт, която е литературен менижър на дядо си,  всеки ден получава писма от читатели – възрастни и деца.
„Според мен възрастните приемат книгата много по-тежко от децата – обяснява тя. – Децата просто следват емоцията. Те могат да стигнат до такива висини и до такива измерения, до които възрастните не винаги успяват.
При записа аудиокнигата пред 1970 година самият Уайт се затруднява на сцената със смъртта на Шарлот.
„Той просто рухна и се разплака, както и аз самият“ – спомня си продуцента Джо Бърк в едно интервю за NPR през 1991 година. „Направихме 17 опита да я запишем... После излязохме на разходка, той се обърна към мен и каза: „Не е ли смешно: възрастен човек да чете книгата, която сам е написал и да не може да я прочете, понеже всеки път се разплаква!“
Посвещение за един предан приятел?
Чела съм Паяжината на Шарлот много пъти – като дете и като родител, и всеки път намирам нови измерения, нови гледни точки, нови качества в Шарлот, които не съм видяла преди или очевидно не съм дооценила.
Когато Марта Уайт чете Паяжината на Шарлот или слуша записите на аудикнигата, тя открива семейна прилика.
„Днес се улових, че се замислям дали дядо ми не е градил този образ като знак на признание към своята съпруга“ – казва тя – „Защото Шарлот е вярна, истинска и неподправена и наистина е талантлив писател... Думите, които той използва, за да опише Шарлот, със сигурност могат да се кажат и за съпругата му. Те бяха и добри приятели и се допълваха... Със сигурност всеки един от двамата би дал живота си, за да спаси живота на другия.
Е. Б Уайт и Катрин Уайт са женени почти 50 години. И ако паякът Шарлот е признание и посвещение за неговата съпруга – а каква по- голяма чест от тази би могъл да й засвидетелства? – то семената на тази любов са били посети рано.
През 1929 година, няколко седмици след венчавката им, Елвин Уайт изпраща на съпругата си едно стихотворение, което е нарекъл „Естествена история“.

От клонка тънка пада паяк
Развива тънка нишка, сръчно изтъкана.
Нежна и изкусна,
пътечка да се възкачи обратно.

През цялото пътуване в пространство, вечност
Полека спуска се надолу в хлад и неизвестност
С отдаденост и със сърце строи той стълба, по която
Да се завърне там където
започнало е спускането меко.

Така и аз, като един същински паяк,
изплитам мрежата на истината деликатна
и с прозорливост връзвам нишката си от коприна аз около теб,
за да намеря пътя си обратно.




Мелиса Блок

Няма коментари:

Публикуване на коментар