Фотото на шопа

It’s a wonderful wonderful life…

От известно време гледам, и не мога да се начудя как от една шепа, чудесата на света  за има-няма десет години станаха милион.

Ето например: във всеки сайт има поне две реклами за скоростно отслабване със снимка: ПРЕДИ; СЕГА. И под снимката отслабналата за 14 дена със 60 кила жена разказва за чудото, което я сполетяло след като погълнала определената доза таблетки и как вече обува панталон и няма и следа от провиснала кожа. Някои материали правят препратка към рецептите на баба – пийте зелева чорба. Бих добавила: пийте зелева чорба за лабави черва. Който често дриска, ще се вкара в тясна ризка. И т.н. да не стихоплетствам.

Друго чудо е потентостта а мъжа. Тези boner pills направо разкъртиха жената (или мъжа), който поема… чудото. Дядото ходи с бастун и си подпира ерекция, а бабата е щастлива.

Освен това може да си излекувате почти всяка болест с: магданоз, лечебни картинки, чесън, алое вера, чудотворната икона, която трябва да споделите само до седем минути със седем приятеля; с нокът от орел, плюнка от мечка, косъм от глиган, няколко щипки изсушена момина сълза; с потупване по темето… забравих още какво беше. Може също да коригираш зрението си по съвсем естествен начин – не го знам кой е, не го изчетох, май като гледаш в слънцето не знам колко на брой минути.

След като оправиш фигурата, здравето и потентността, трябва да се погрижиш за финансите. Това става пак с: чудотворната икона, с потупване по темето, с няколко косъма от младо яре, но да е бяло, всичко се смесва при пълнолуние, на песента на бял кос и ако си туриш под луната едно менче с вода и си я наречеш… примерно. Нямам балкон и луната не се вижда в нашата улица, не съм пробвала, но пък знам, че като си дам последните центове на някой по-закъсал, на другия ден ми идва някой лев.

Така, да минем към шампоана за коса, тяло, мишници, предмишници, задмишници, пети, задник (с омекотител), предзадник, надзадник, специалния шампоан за: мазна, суха, боядисана, руса, неруса, къса, дълга, тънка, нетънка… коса. Не знам защо никой не се сеща да сложи всичките тези неща „със специална формула” в едно. И много искам да видя на живо един от онези, дето им е поникнала коса на оплешивялото теме. Много искам. Че пускат реклама и за това чудо. А се питам, ако не дай си боже вземе да му капне на брадата какво става? Изобщо не разбирам защо мъжете се срамуват и страхуват, когато започне да им пада по някой косъм. Намирам леко плешивите мъже с бирено коремче много по-секси от някой от онези с белите равни зъби и пилешки мозък. Опс, отклоних се. Нормално.

След измиване, тялото се намазва: крем за под очите, за над очите, за челото, за брадичката, за под брадичката, за шията, за ръцете, за краката, за оскубано, за епилирано, за без бръчки, за бръчки, за суха, мазна, напукана кожа… всичко пак в отделни тубички и кутийки. И бръчките изчезвали – О, Небеса! И слепите прохождат и куците се напиват. И таралежите се раждат без бодли, а далматинците без петна (така е). Да живее фотошопа (което не е съвсем като фотография на шоп).

Едно от най-великите чудеса на света е мобилният телефон. И като тръгне от 5 годишно с него. Няма лошо. За тази цел са измислени емотиконите. Децата, които не могат да пишат, могат си лафят само с емотикони. Жената вика „Моята детегледачка е таблетът на сина ми”. Евалла и машала.

Другото чудо, което прави потресаващо впечатление е вибраторът. Защо? Все по-голям и по-голям. Пуста лакомия. Не само женска. Нали мъжете ходят вечно надървени от новите чудеса за пишкодръв? Значи не е в пишката проблемът.

Следват милион и едно чудеса в: козметиката, облеклото, стелките за обувки, водата, каква вода, по колко вода да пием, как да ядем плодове, как да ядем, да ядем ли, коя паста за зъби по-напред, препарати против лоша миризма на краката, други ароматни неща, свещи, камъчета, възглавнички. Свещ, възглавничка, свещ, възглавничка. Цялото глобално затопляне се дължи на многото „романтични” вечери на свещи около възглавнички, знаеш, когато не можеш да си видиш манджата. Пак се отклоних.

Истината обаче е много проста: сапунът си е сапун, шампоанът си е шампоан, прахът за пране си е прах за пране (знам беее, ще ме наскачате всички кое как пере), сексът си е секс, тялото си е тяло, здравето си е здраве, късметът си е късмет, а парите са само пари.  

Изборът обаче си е само твой.

Само едно чудо не става: няма хап за съзнанието. Злобата е злоба, завистта си е завист, коварството си е коварство, снобията си е снобия, неискреността си е неискреност. Защо да ходим с  вибратора и с 109 намазки, или с ерекция и избелени до гадене зъби, като вътре мирише на гнилоч? Пред кой да се докарваме?

В понеделник, вторник и четвъртък ходя на работа много рано, излизам в 6. 30 от нас. Обичам това време, защото имам чувството, че само тогава пътувам с нормални хора. Винаги сме едни и същи. Всички отиват на работа. На всеки му се спи и му е писнал живота. И всеки тайничко псува. По това време накипрените и намазани и изпрани баби, дядовци, лели, чичовци, каки, батковци още не са хукнали да се показват. Не знам защо сутрин мирише свежо. В девет вече мирише на гнило, нищо че по това време се качват вече силно напарфюмираните и с важните професии. Обичам метрото сутрин. Спокойно е и можеш да си четеш. И никой, ама никой около теб не говори като истерична токачка/ скопен петел по някой телефон. И никой не е отворил интернетите, и никой не говори с hands free. Забелязал ли си как като лафят, със свободните ръце, ръкомахат като Брад Пит в Inglorious Bastards (велик филм), когато стои в бакграунда и се прави на италианец), или просто местят един сопол от едната ноздра в другата.

Да, светът е наистина чудесен. И чуден най-вече. Цяло чудо е, че Вселената все още ни търпи.

Знам, пак изпаднах в крайности, но пак ми дойде в повече. А и вече се извиних официално за глупостите, които пиша – хаха не съм го измислила аз, но поради финансовата криза не мога да си позволя качествено лечение на отклоненията. Успокоявам се, че all good people are entirely bonkers.

Най-голямото чудо е, че все още има хора, които гледат към небето, търсят луната, мечтаят, тръгват сами на сала на живота си и търсят своето велико приключение, постигат себе си, рисуват с четка и думи, обичат истински и…  че има такива, които ги разбират.

Не искам да звуча агресивно, но все пак… къде по дяволите натикахме романтиката? И всичките паднали на дъното на пясъчния часовник песъчинки… А някои от тях можеха да се окажат щастливи. Все пак косматото яйце е просто киви. J