четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Интернетният гений



Какво намирам днес случайно аз из интернет. „Осем правила за по-добър живот”. Хах как се развеселих. Не че не е ежедневие да попаднеш на такъв боклук из нета, ама чак осем, пък и ПРАВИЛА! Пък чак и 3000 души са го лайкнали. И само аз ли съм чак такъв хейтър. Или всички като овцете, дай му туря едно лайк, че да си маркирам, както кучето си препикава докато си ходи.  Да ги почвам по ред тези ПРАВИЛА:
1.       Никога не мрази:
Е, как е възможно? Веднага пример: защо мразя госпожа Фрау Ветер? Вчера всички деца ходиха на „аусфлюг” хах на екскурзия един вид. В града. Да разгледат катакомбите в катедралата Щефансдорм. Много красива църква, вярно, величествена, строена хиляда сто и не помня коя година, слушах Реквиема на Моцарт там и ревах. Ама катакомбите там, с човешките кости за деца на по осем – девет?! Но не иде реч за това. Та два дена преди това ни поискаха да занесем талон с 4 детски билета за транспорта. Щото тука е платен (детето с карта пътува без пари само от 7 до осем и от 12/ 13 до 13/ 14 часа. Та сега за Мария. Детето е от Сърбия, родителите й са много бедни, бащата едва намира работа и нямат. Искам да кажа, че нямат нищо. И нямали пари за билети. Така поне казало детето, след като било овикано и разревано пред целия клас, та признало, че нямат пари. Фрау Ветер (то романи да пиша за нея) заявява, че не може така и оставила разплаканото дете в друг клас, които нямало да ходят на катакомбите. Не я взела. Само да уточня, че в началото на учебната година ни събраха по 20 евро за касата на класа за такива посещения. Това беше първото посещение, значи в касата има 500 евро. И Фрау Ветер, която взема една добра заплата от около 2900 евра не е могла да купи ей на така, от сърце, заради детето 4 билета? 4 евро! И детето останало в трети клас, където ревало цял ден, не за друго, а че всички деца сега знаят, че родителите й нямат пари. Каквато и да е причината родителите да нямат пари… Не става дума за тях, а за детето, нали? И как да не я мразя? Защо да не мразя, дето ми направи живота истерия за една торбичка от плат, щото ми изтормози детето. Та  тая дето я занесохме има реклама на един институт, към който работя от време на време. Не можело, трябвало да е чисто бяла торба без надписи. Само да уточня, че това е за книжките от библиотеката. И такива работи се сещам последните няколко дни. Как да не мразя? Мразя и пача и суши и други работи, но не ги включвам в менюто си. МРАЗЯ когато в живота ми СЕ НАЛАГА да присъстват хора с ампутирана чувствителност и интелект и завися от тях!
2.      Не се тревожи:
Е, как е възможно ако си нормален човек да не изпитваш тревога? За деца, да родители, за парите дето нямаш (нали там как да вържа двата края), за здраве, за приятелите си, как да не ги мислиш? За да не се тревожи човек за нищо, трябва да е пълен егоист и голям нещастник (в смисъл нещастен и в смисъл за окайване). Имах една позната, която пазеше лицето си от бръчки и винаги излизаше от стаята когато някой заговореше за болест или смърт, не гледаше телевизия, не се омъжи, нямаше деца и когато тя се разболя, беше така сама…
3.      Живей простичко:
Тук да, съгласна съм. Колкото по-малко материални активи трупаш, по-добре. Богатите са много по-нещастни от бедните, ако изобщо може да се даде квалификация за щастие и нещастие – това са си индивидуални неща. Но тези с многото кинти ако знаеш какви дертове имат, направо може да се почувстваш като кръгъл идиот. И сигурно си, защото си им помогнал да са хем богати, хем нещастни на някоя яхта из топлите страни, докато ти гледаш да не забравиш парното включено зимъска през деня, че да не хабиш топлоенергия. Бе тва да имаш, значи да си плачеш на яхта или в някой грамаден замък, дето няма изчистване бе. И все дрехи да нямаш, че все голи ходят. Жал ми става чак.  
4.      Очаквай малко:
Не знам какъв замисъл е втъкнал тук интернетният гений, но ако е имал предвид да не очакваш нищо в замяна на направено добро – да, прав е, не прави нещо, ако чакаш да ти се върне, иначе не правиш добро, а услуга. Има и друго: „Направи добро, изяж лайно” е казал пък народният гений. Но човек има различни очаквания. Ако аз примерно съм на 16 и очаквам да стана миячка на чинии – да ще стана. Аз бях и без да го очаквам де J. Но ако очакваш и мечтаеш и съзнанието ти работи в насока да литнеш с надуваем балон или да скачаш с парашут, или да видиш света или да имаш малка кипра къща с китна градинка и море пред нея – оооо, няма нищо по-сигурно, че ще се случи. Вярвай ми! Ако очакваш обаче някой друг да ти постигне копнежите – махни, махни. Те са си твои, пътят си е твой. Така че и през чиниите да минеш и през кенефите дори, ако все пак искаш да видиш света, и това е начин J
5.      Давай много
Не е уточнено какво. И не се знае какво е много.  За едни многото е малко, за други малкото е много.  Ако нямаш, не можеш да дадеш, ако имаш – не искаш да дадеш. Така е устроен животът и така са устроени хората, понеже сит на гладен не вярва, а и сит забравя какво е глад. Само Крисчън Грей помни, ама той е измислен герой. Дарителските кампании – едни бедни дават на други бедни, като това дето го дават минава през едни богати, които в началото са били бедни. Тези събират, вземат ¾ и предават нататък.  По този начин един беден като си купи картичка на Уницеф, плаща заплатите на тези дето бачкат там, купува коледни подаръци за техните деца, строи им къщите и сградите (щото не съм видяла някоя такава фирма да тъне в мизерия или да живее ПРОСТИЧКО. И накрая излиза така: стотици хиляди семейства искат да осиновят дете от бедна Африка (бедна България), обаче не им се дава, защото е далеч по-изгодно тези деца да бъдат продадени, ако не на цяло, то на парче. Търговията с детски органи цъфти и бумти. Подисвам се под това.
6.      Винаги се усмихвай
Само кръгъл идиот може да ходи винаги усмихнат и да е блажено щастлив. Блажени са онези дето живеят в слепота, защото този който може да види го чака съдбата на Щастливия принц на Оскар Уайлд. Но е много, много хубаво ако се усмихваш на хората, които обичаш. Това топли.
7.      Живей с любов
Прекланям се пред целия животински свят. Не убивам животно. Онзи ден в джоба си намерих червей. Излязъл беше май от лешниците дето брахме с децата от градината. И се мушнал в запалката ми. Голяма борба беше докато го изкарам от там. И колкото повече харесвам паяци, толкова повече НЕ ХАРЕСВАМ хората. Само хората могат да изпитват злоба и завист.
И дай да видим истината – ние не сме деца. Не можем да изпитваме безрезервна обич. Дори онези мами дето казват, че си обичат децата и слагат някви постове – харесай ако си обичаш детето… ами… да, добре е да се бръкнат за някой резерв обич.  
8.     И най- вече – бъди с Господ
Хм? Да бъда с някой, който обикновено не е с мен, не познавам, не съм видяла, който е избрал педофили, крадци, мошеници, обирджии да го представляват на земята. Мне, благодаря. Имам своя вяра, но тя не се нарича Бог. Не ме замервайте с камъни, ако може. Да, човек трябва да вярва. В себе си. После да се обръща към него, щото той е много зает и е глух и е сляп. От годините ли, що ли, не знам. Уф, тука ще ме наскачат всички, ама аз душата си не кривя. Бе като ходите на църква, ама честно, вярвате ли наистина, че той е там и гледа? Аз щото като ходя, го правя, за да вляза някъде на спокойно, на тихо, където да седна и да си поплача ако искам. Не че Той ме е чул де. Или може  би ме е. Обърках се. Но ако имам своите мигове на щастие, дали не се дължи на това, че успявам да ги хвана ей така, докато се случват?

Та това мисля аз по тези осем правила за по-добър живот.
За да не излезе, че само критикувам, ето я и моята рецепта. Написала съм я преди 3 години и не мисля да променям и дума в нея.
Рецепта за оцеляване:
Откъсни се от миналото.
Откъсни се от бъдещето.
НЕ живей с настоящето.
Примири се с него.
Ако можеш да осъзнаеш, че всички крачим към едно и също място веднага разбираш цялата нелепост на всяка крачка.
Въпреки това скачай, не крачи.
Вечерта преди да умре Сократ разучавал една мелодия на флейта. Попитали го защо."За да науча да свиря тази мелодия на флейта преди да умра".
 !!!  
 Не трупай нищо. Пречи на подскока.
Скачай, нищо, че може да цопнеш в лайната. Там е пълно със себеподобни, а някои дори не са излизали от там.

Много се мразя като съм такава, но вярвай ми, не ми е по силите да бъда друга. Уви. Ама как е възможно да има правила за щастие??? Правила за живот? И да не мразя списвачите на правила? Ми аз това правя цял живот. Че и някой да ми казва как да съм щастлива и как да се обичам и как да правя здравословен секс и как да живея в хармония, как да мисля позитивно. В случая с Мария нещо като: Нека си поплаче, сълзите правят очите бляскави? Булшит.
Любовта е страдание. Особено тази към беззащитните.




1 коментар:

  1. Пазя се от тъпи коментари, особено когато всичко е казано. Но този път искам да отбележа - страхотен текст, болящ до немай къде.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване