Сандра

След една година Сандра ще тръгне на училище. Тя ще направи шест години през декември, но правилото в Австрия е детето да е навършило нужната възраст, за това тя ще остане в детската градина още една година.

Семейството на Сандра е от Хърватска. Тя е изключително умно и живо дете, много общително, леко закръгленко, с прекрасни трапчинки на двете бузки. Тя е и едно от децата, които най-бързо схващат. Има удивителна памет и е много чиста и спретната. Щастливите деца си личат. Те винаги се усмихват. НО пък и винаги се намира някой да запуши усмихнатото детско лице.

Та, петък следобед малките спят и аз чета приказка на четири от големите момиченца. За принцесата и граховото зърно. Даже правим опити коя ще усети къде съм сложила грахчето. По едно време Сандра се оплака че я боли стомах, стана, засили се към тоалетната но не стигна навреме. Побеля от уплаха и срам. Усетих, че е „направила гащите” както казват тук, станах, казах на децата че отиваме да й налея вода и тръгнахме към банята. Никое от децата не заподозря. Е, белята беше голяма, но се случва. Последното, което исках беше шефката да разбере. Тихомълком се отправям към гардеробчето да й взема сака с чисти дрехи, обаче оная ме усеща и докато ровя да намеря кой сак е на Сандра,  шефката Соня скочила да види какво става. Сандра вижда, че Соня се засилва към банята, прави бързо отстъпление и се връща при децата. В мига, в който се появявам на място, Соня я стискаше за двете ръце и врещеше като обезумяла в лицето й, даже пръскаше слюнка. И това пред всичките деца „Ти знаеш ли къде е тоалетната?? Ти знаеш ли?” Сандра плаче, децата се смеят. Аз не вярвам, че е истина. Соня дръпва сака с дрехите й от ръката ми, завлича Сандра в банята, затваря й вратите и… я оставя да се мие сама. Предупреждава ме да не ходя да й помагам. От там се чува хлипане. Децата се смееха. Аз седнах като попарена, не мога да обеля дума. Обясних им, че не е хубаво да се подиграват и че може да се случи на всеки. Микаела ме пита „Защо плачеш, Ина?”

Как можех да й обясня? Защо според теб? Нечовешката жестокост, с която се възпитават децата тук не подлежи на коментар. Соня си замина в един и половина. Аз трябваше да остана с Каролине и да изпратя децата. Градината в петък затваря в три. Казах  на Каролине, че ако бащата на Сандра дойде да я вземе точно сега, никак няма да му хареса това, което ще види. Тя е някак по-сговорчива, но каза „Аз там не влизам, ако ти се занимава с лайна – отивай.”

Заварих детето бяло като платно, все още стискаше купата, която й бяха дали да си измие дупето на мивката (няма душ). За десет минути успях да я измия, да я среша, да измия подпухналото й от плач лице, но не успях да я накарам да излезе от банята.  Останах с нея, проветрих, седнахме на едно малко столче и взех да й разправям някакви неща. Колко ме е разбрала не знам.

Исках да й кажа, че тези, които са напълнили гащите с най-вонливи акита са тези, които се подиграват на другите, че цялата човешка пасмина се е осрала до ушите и плува във фекалиите на сътвореното зло, че децата, които се подиграват всъщност го правят, за да се подмажат на учителката, че цяла година всички деца ще говорят за това зад гърба й и в лицето й, че поне седмица никой няма да се доближи до нея, защото е имала обикновено разстройство. Че на Соня й е писнало да мие задника на мъжа си като се прибира пиян още в пет, за това й е крив света, но Сандра има нещо, което много деца нямат у дома – обич. Исках да й разкажа за гората на Анджела. Анджела казва, че в целия свят има една прекрасна гора, но тя е видима само за тези, които искат да видят. Там има зелени и сини храсти, феи и елфи и сирени, там е  винаги слънчево и през нощта луната е красива и ярка и е като ден. Има един божур, до който е скрито ключе. Когато пъхнеш ключето е божура, влизаш в морето. И там има русалки и сирени, но те са добри и пеят „My jolly sailor bold”. Има и две реки, една червена – с ягоди, череши и малини и една шоколадова. Може да си вземаш само по лъжичка на час, за да има за всички. Тя казва, че големите не виждат гората, там влизат само деца. Момиченцата с в дълги рокли с много дантели, за момченцата не уточни. Много ми се искаше да й разкажа за тая гора и да я поканя на разходка, но не знам дали ме разбра.

Бащата дойде да я вземе и Каролине му разказа за случилото се, каза че с нейна помощ (хах) детето е измито и чисто. Сандра каза на баща си на сръбски, че Каролине лъже и че не е искала да й помогне, а че аз съм я измила. Бащата прегърна детето си, целуна я нежно, усмихна ми се, подаде ми ръка и тръгнаха. Тя бе увила ръце около врата на силния си и обичащ татко. Като познавам балканската психика, знам, че родителите няма да оставят инцидента така.  Но знам също, че единствените деца, които ще си играят със Сандра ще са бебетата, защото те не правят разлика между „правилно” и „неправилно” контролиране на отделителната система.

За това първият учебен ден тук не е празник. Тук децата влизат като в казарма, няма цветя и китки и звънче, няма нищо за добре дошли. Влизат за 20 минути, дават им около 30 формуляра за родителите, събират по 100 евра за какво ли не, после по още 38 за друго какво ли не и така годината започва в треперене за редовното контролно всеки петък. Така се възпитава нация от изпълнителни и малодушни овце, болшинството от които страдат от ментално оакване. И няма канче на света и няма баня, в която да се отмият.

Когато към едно дете се отнесеш с жестокост и съзнателно градиш в душевния му мир чувството за вина, малоценност и негодност, шансът Вселената да ти прости е минимален. А на всички деца, които по случайност прочетат това – каня ви на разходка в гората на Анджела. Всъщност това е разходка във въображението на едно дете, което не се подава на манипулацията на системата и все още мечтае. И никой не може да й отнеме това, дори фрау Ветер.

-         Фрау Ветер, дали ще имам отлична оценка по немски тази година, за да ида в по-добро училище?

-         Не мисля така.

Поощрително, нали?