РозАв роман Галава 2 Пантофи

Глава 2
Пантофи

Пантофи

Сийка не беше никак зле. Имаше стройна снага – метър и седемдесет и осем, тънка талия, как да не я скършиш на две, як бедър и още по-як глезен. Носеше косата си в различни цветове – според сезона: зимъска –  тъмно русо, лете – светло русо. Ту права, ту къдрава. Черните й гайтаненни вежди не бяха виждали пинцета, а клепките й бяха натежали от маскара. Когато вървеше по улиците, движеше ханша си енергично, леко пристиснала кълки. Винаги носеше чантичката си малко над китката, ръката винаги свита в лакътя. 

Всичко в Сия беше натюрел.

И в тази зимна утрин, когато видя любовта между краката си, тялото й реагира съвсем натюрелно. Когато той тръгна и докато сърцето й пееше, тя се опита да сложи крак пред крак и да направи стъпка напред, но не успя. Зачуди се: „Дали не съм пуснала корен?”, а душата й каза „Не си цвете за мирисане, какви корени чакаш да ти изникнат.”

Сия дълго стоя на тротоара без да може да помръдне. Мина време докато разбере, че токът на 21 – сантиметровите  ботуши, опнати  над коленете се бе забил между плочките. Сия се бе заклещила един вид, но кромидената глава бе станала кромидена точка на хоризонта (предполагам де, щото хоризонт не се виждаше). Ядно изу ботуша, стъпи на тротоара по хавлиени чорапи, нахлузени над тънките копринени такива (хахаха, не мога се стърпя да го подмина тоз лаф)  и както дядо дърпа ряпа, така и Сийка започна да дърпа ботуша. Мина мъж, хвана я за бедата и задърпаха заедно. Обувката излезе, а мъжът се оказа простак.

-         Аз не съм такава – викна Сийка и му изплющя шамар. Не беше силна, но

по пръстите имаше 9 пръстена и мъжът сви предната си опашка и избяга. Сийка беше като пума, като звяр, като... влюбена, разгонена кучка.

Реши, че е закъсняла за интервюто и се върна у дома.

Седна пред лаптопа, написа в Гугъл Колумбия, Кръстьо, но нищо не излезе, освен красиви снимки от Колумбия и колумбийско кафе, колумбийска пудра захар и колумбийска вратовръзка.

”Ах, как искам да пътувам... Да видя пудра захар от чужбина и да прегръщам мъж с колумбийска вратовръзка” (макар че така и не разбра, защо изображенията бяха така ужасяващи). Заблеяна в тавана, заплеснала се в мечти, изведнъж се сепна.

„Ще ида да си купя глобус  и ще си го връткам.”           

И както беше по пантофи, кафяви хавлиени чорапи и сини гащи под шотландска поличка, тя хукна към книжарницата.

За нейно голямо учудване, там имаше опашка. Около дузина екзалтирани жени подскачаха като пред тоалетна от крак на крак и чакаха книжарката да се върне от „Идвам след малко” и говореха оживено, караха се, даже се две се сбиха.

„Не, ма, Съни, ней тъй. Той не й дава да спи в леглото му ма.” Очевидно спореха за нещо, за което само Сия (Сиси) не знаеше.

Книжарката дойде, опашката се люшна напред, избухнаха още няколко локални конфликта и всички дами се втурнаха да купуват нов еротичен бестселър. Сийка реши да си купи, че й се стори лъскав отвън, а и имаше вратовръзка на корицата, взе един глобус и тръгна. Забравила, че е по пантофи, тя се залута като сляпа пеперуда.

Глуха за клаксони и подсвирквания, тръгна по улиците като едно от братчетата на Гаврош, само дето гладът й беше за любов, а  светлините на деня всуе тъй празнично блестяха. В сърцето й бе мрак.

Любовта е като падане на улицата. Хлъзгаш се, падаш, ставаш, заклещваш се, ходиш като лунатик по пантофи и всичко това заради един кромид лук със счупен горен зъб. „Ах, ако можеше да го видя по потник...”

Любовта, освен сляпа е и нерационална.

Неусетно бе започнал да се спуска мрак. Сия така и прекара деня в лутане с глобус и книга. Огледа се. Не познаваше района. Обзе я паника.

Хората бързаха да се скрият на топло. Пръстите  на Сия бяха посинели и мокри, бе успяла да падне само 53 пъти, коленете й бяха разранени, забърза да намери спирка.

 И тогава, тъкмо когато с наплюнчен пръст почистваше глобуса от калта от една локва, се случи нещо най-неочаквано.

Обърна очи нагоре към тъмнеещото индговосиньо небе и видя голям червен неонов надпис

„Columbia bar and grill @ shkembe chorba with chesan”

Сърцето й скокна и се сети за НЕГО и малка топлинка, като candle in the wind плахо засия в сърцето, корема, далака, жлъчката, червата и чак до слабините. Инстинктивно притисна кълки и веднага след това се строполи в малката кална локвичка. Защото ТОЙ седеше на една самотна маса, разгърдил самотни космати гърди в тоя студ, с разрошена самотна кромидена коса, няколко самотни косъма в ушите и три в носа, угрижено, самотно тъжно лице, пред него димяха три самотни цигари, пресегна се към чашата с... концентрат, обърна рязко глава назад, издумка  съдържанието на чашата на екс, преблещи самотни очи, столът се огъна под тежестта му и падна назад. Кръстьо... хм... Крис... бе паднал с вирнати самотни крака зад масата, Сия лежеше по сини гащи в локвата и с отворена уста така че сливиците и яйчниците й простиваха, луната се усмихна снизходително, после леко се изкиска, всички звезди заблещукаха весело... защото любовта преди да стане възход, може да е и падение.

Сийка стана, нахлузи пантофите, кал се стичаше по стройните й бедра, грабна глобуса и книгата и закрачи към него... Би направила всичко да усети мекотата на кромидената коса между пръстите си, но първо... да ида да го вдигна и да завлека у нас. От Колумбия се носеха тъжни трели

Следва...

Моля да ме извините за музиката, ама пасва.. на... натюрела :)