вторник, 20 март 2012 г.

СИСТЕМАТА


Не можеш да победиш системата. Убедих се днес в това.
Системата е милиарди навързани компютърни програми, които си вършат чат пак работата и лицата (задниците), които те обслужват имат само една задача- да ти продадат  услуга усмихвайки се.
Случва ми се следната случка: началото на август се настанявам в апартамент във Виена, в който по принцип трябваш да остана дългосрочно.  Прокарвам интернет и кабел и сключвам договор с А1- най голямата телекомуникационна компания тука. Вече ги бях отебала за телефонията, щото много скъпи, ама взех добър пакет  за нет и кабел. Две седмици след като ми прокарват нета, хаха,  Себастиан, моят наемодател казва, че трябва да започнат да поставят тръбите за парното, понеже нямаше такива, а само една грамадна отоплилка от войната. Викам колко време ще отнеме тая работа? Ми, две седмици, максимум три. Идва един ден майстора на няк' ва строителна фирма (турчин един) и гледа и казва- 4 седмици. Нямало как да останем там заради праха като сменят и паркета.
Изнасям се уж за 3 седмици докато правят паркета. Междувременно една баба от блока, която има парно на тръби отказва да даде подпис за парното на Себастиан, понеже коминчето, което е колкото една капачка от буркан щяло да й пречи. Работата се затлачва и Себастиан ми казва, че без парно няма да можем да живеем там, а е добре и да се свърши тоя пуст ремонт и аз в средата на септември намирам друго място.
Та обаждам се аз на А1 да съобщя, че съм си преместила адреса и да искам да ми прехвърлят услугата. Дамата записва старателно новия ми адрес,поглежда в компютъра и казва, че първи възможен техник на осми октомври. Тука е така- един месец чакаш за техник, щото им дават по един адрес сутрин и един следобед. И нямат техници. И безработни колко щеш.
Почвам аз да чакам да дойдат на осми, никой не идва. Обаждам се на следващия ден и питам що никой не е дошъл. Пак ме дават на същата англоговоряща операторка – тя е една де за цяла Виена. Тя ми казва, че имали проблеми със системата и поръчката се е била загубила, но накрая я намери. Проверяваме отново дали е вкарала адреса правилно. Ох, ще се скъсам от смях. И ми дава нова дата за нов техник след още три седмици. И дори подлучвам писмо на новия си адрес, че техникът ще дойде в едиколкоси часа и да съм си там. Пак чакам. Пак никой. Само да вметна още септември бях уверена , че ще получа сметката си за август и септември  ( понеже аз съм се обадила за смяната на адреса с средата на месеца) но на новия адрес.
Не подлучвам никаква сметка. Не идва и техник. Цифром и словом бях ползвала нета им точно 28 дена.
Обаче гледай ся кво стааа. Аз намирам друг доставчик вече, писва ми да се занимавам с тях три месеца и ей на преди ден получавам сметка от наяква инкасо компания за събиране на сметки от трудни дължници, ох боже, че дължа на А1 и още с  комисионната на инкасото 368, 81 евра и  ако не платя на 15 март (а писмото е с дата 15 март и аз съответно го получавам на 20), щели да ме дадат под съд, под не знам квоси, да ми конфискуват имуществото и аз естествено почти поучавам удар. Обаждам се на Себастиан. Пича му свършили ремонта края на януари хаха. Трите седмици излязоха 6 месеца и го брали 15 хиляди евра. Викам дай виж има ли нещо из пощата там. И идва и ми носи сметките за всеки месец, те ставали все по- големи, че и с 12% лихва хаха. Ох, да се пукнеш от смях. Всичките ми сметки идват на стария адрес, на новия ме известяват за новости в А1. Смятай. Обаждам се аз днес в А1 и попадам на един ръб, от онез дето бачкат по сценарий.
-          Добър ден, Франц Шу. Бла бла…
Казвам си номера на договора и питам
-          Мистър Шу, какъв адрес имате за този мой номер?
Пича казва стария ми адрес. И пак пита какво може да ми помогне.
Обяснявам как съм се обадила, как съм сменила адреса си, как услугата им по някакви причини не е бил прехвърлена на новия ми адрес и бла бла като почти, казвам почти, се опитвам да спазвам тон.
Той:
-          О, да имате две поръчки за прехвърляне на услугата, виждам ги в компютъра.
-          Що сметките ми са пращани на стария адрес, до който нямам нито достъп, нито ключ от кутията?
-          Уважаема Фрау, това е компютърна система, тя генерира сметките автоматично на зададения адрес.
-          И кой поставя там адреса
-          Оператора
-          И къде е бил оператора и къде е гледал тоя оператор докато сверявахме дали е записала правилно адреса?
-          Много странно се получава.
-          Не, не се получава странно. Сега вашата компания ме кара да платя за услуга за осем месеца, като от тези осем аз съм била там само един и съм уведомила с три телефонни обаждания.
-          Вероятно адресът ви не е вкаран.
-          Е как получавам бюлетина ви и как съм получила на този адрес писмото да чакам техник втория път?
-          Не разбирам, а и не е в моята компетенция.
-          В чия е?
-          Ще предам случая ви.
-          Ама аз имам писмо от инкасото ви, че ме чакат попара и вода в австрийски затвор ако не им платя на секундата поради тоталната ви немарливост и безхаберие.
-          Тези телефонни разговори се записват.
-          И аз разчитам на това, мистър Шу.
Затварям и рева от безсилие и се обаждам в Инкасото.
Вдига няк’ ва пичка на телефона за чужденци. Хаха. Не говорела английски, ама сега не им работели комповете, та не можела да провери, та да се свържа с тях с мейл. Аз почвам да питам каква е процедурата за обжалване но тя ми затваря телефона.
Аз като дебил обаче пак звъня и й казвам да ми даде името си, за да знам, че ми е отказана информация на телефона за информация за чужденци от жена, която не знае чужд език (пробвах руски и даже питах Парле ву франсе?, но не парлеше)  и тая се разбърза  ме прехвърли на няква дето говори. Обяснявам случая, даже й казах да ми намери мейла от предния ден, в който обяснявам случая.
Жената се оказа много свястна. Обясни ми така: в пълното си право сте да заведете съдебен иск за случая, но това ще отнеме девет месеца минимум. Хаха. През това време при нас системата е програмирана така, че за всяко неизплатено плащане се слага на седмица лихва, която във вашия случай ще е около 30 евро  на седмица. От там нататък след две седмици случаят ще бъде предаден на адвокат и ще трябва да заплатите и неговите разходи. Това е по системата, понеже никой няма да се занимава с вашия случай отделно. Освен това ако А1 спрат иска си за тази сума, това ще стане след поне месец, а тогава вече ще ви бъдат начислен огромни суми. За това моя съвет вика тая, платете тази сума и после водете дела срещу компютърната им система.
И така...платих. Сега 5 месеца ще ръфам сух хляб, щото някоя си е драпала пичката докато е вкарвала новия ми адрес в СИСТЕМАТА. След това влязох в нета и гледам ...ми то цяла организация има за безплатни адвокатски услуги точно при случаи като моя с телекомуникациите. Предполагам, че системата е така програмирана обаче, че не можеш да я обориш. И все ще намерят някоя малка клауза в договора, там онез малките букви на немски, дето ще пише, че не съм забърсвала дистанционното със специален препарат за дистанционно.
Та това разбрах аз: един свят, в който човешките функции са изцяло заети от СИСТЕМАТА не е за мене, не е за никой. Сега разбирам защо тука хората като тръгнат да пътуват, гледат багажа им да е едно кило под 20, че да не се налага да доплащат 50 евро отгоре или да вадят по летищата, както вадих аз и си изхвърлих два чифта обувки. Тя може да иска да те пусне с 20 кила и 300 грама, ама СИСТЕМАТА не те пуска.
СИСТЕМАТА е също така и следното: след като плащам сумата и минавам да заведа иск за пладнешки грабеж, минавам през аптеката да си взема лекарството за сърце. Излиза една подредена австрийка. Казвам какво искам, тя ми вика дай ми рецепта. Викам, че се продава без рецепта. Тя пита къде. Аз викам  ми тук във вашата аптека. Една година вся в тая аптека си го купувам, само дето не съм попадала за щастие на вас. Иска ми номера на личната ми лекарка. Давам го, оня не бачка естествено, днес е само сутрин и ми казва, че ще се наложи да ида да си взема рецепта. Питам: ама как така една година ми давате по една кутия на месец без рецепта само това не мога да си обясня. Тя ми обяснява, че най- вероятно лекарство, което пия от 5 години за сърце не е правилното за мен. И аз почвам да се чувствам като все едно купувам дрога. Как ви е името, питам аз. Научих е да питам винаги с кой разговарям. И тя ми казва; нееее, не мога да ви дам и не искам да забърквате мен и персонала ми в нещо нелегално, защото даването на това лекарство без рецепта било много незаконно и много лошо (да вмета, че тук от аптека можеш да си купиш само аспирин и няколко други неща и за щастие и въпросното лекарство без рецепта, но това е направено, за да ходиш при джи пи то си и всеки път да цакаш, щото то не е без пари . И аз се захилих и й казвам „Довиждане, Фрау Милкович. Пише го на престилката ви.”
Влязох в съседната аптека и попитах там за лекарството, дадоха ми го и ми казаха, че , лекарства без рецепта не минават на касовия апарат, понеже рецептата е с бар код. И ми дадоха лекарството щото минава без бар код за рецепта. Връщам се аз при Милкович и й казвам на български за кода и за тези неща, тя почервеня .  Дойде шефът и ме пита какъв е проблема, аз обяснявам, после се заразправяха нещо на немски и аз си тръгнах с малцето за ръка.
СИСТЕМАТА не е матрица, не е нищо друго освен няколко мързеливи задника, които не знаят дори какво да те попитат извън задания им сценарий. Но това са няколко много мощни мързеливи задника. СИСТЕМАТА е тая която ти обира не само парите, не само времето, не само ти дере нервите, ами ти взема живота и ти казва как е добре да се погребеш и в какъв тоалет. Системата ти препоръчва книги за живот, за възпитание, песни за сватба, песни за погребение, музика за релакс, рецепти за ядене пиене, сране, разплод. Мислиш ли че не си си продал душата? Ако все още можеш да излизаш с нормални хора и да се веселиш шумно, да си пиеш бирата и да не се притесняваш, че нарушаваш обществения ред, значи си ок.
Няма никога да забравя първата си неделя тук, когато детето бягаше из станцията на метрото и без да иска се бутна в една жена на около 60. Жената така животинки се разврещя и започна да псува, че детето се разплака. Същата беше реакцията и когато ни хванаха да храним гълъбите.
Този живот е за хора с железни нерви или с промити мозъци или без мозъци или за хора, на които не им пука особено. Не е за мен. Сега се смея и даже проплаквам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар