Финансови неволи (глава десет)

Тромпетът на лебеда

Финансови неволи
Глава 10

Финансови неволи

Луис бе най-харесваният млад лебед в горната част на Ред Рокс Лейк. Той бе също така и най-добре оборудван. Не само че имаше малка дъска за писане и парче тебешир на врата, ами на всичкото отгоре сега имаше и истински тромпет, направен от месинг и увиснал на врата му на червена корда. Младите женски лебеди бяха започнали да го забелязват, защото изглеждаше така различен от останалите млади мъжки. Изпъкваше, така да се каже. Биеше на око. Никой от останалите не носеше нищо със или по себе си.

Луис бе щастлив с новия си тромпет. През първия ден той се опитваше да го накара да издаде някакъв звук. Никак не е лесно да се държи тромпет. Той опита доста пози, криви врат в какви ли не посоки и духаше в тромпета, надул бузи. В началото не излизаше никакъв звук. После почна да духа по-здраво, като помпаше бузи и цялото му лице се зачервяваше.

„Тая работа хич няма да е лесна.” – помисли си той.

Обаче скоро разбра, че като си постави езика по определен начин, тромпетът издаваше слаб звук, наподобяващ задъхано дишане или по-скоро хъркане. Не беше много приятен, но все пак бе звук. Все едно някой бе пробил вентилатор и горещият въздух излизаше от дупката с хъркащо свистене.

„Пууоф, пууоф” – грачеше тромпетът.

Луис обаче продължи да упорства и на втория ден успя да го накара да изсвири нота, истинска, чиста нота.

„Ко!”- изчурулика тромпетът.

Когато Луис го чу, сърчицето му заподскача. Една плацикаща се наблизо патица се спря да слуша.

„Ко! Ко еее ооо ооооф” – изпя тромпетът.

„Ще отнеме време” – помисли си Луис. Няма да стана тромпетист за един ден , без съмнение, но и Рим не е построен за ден, така че ще духам в тая тръба цяло лято, ако трябва.”

Луис имаше и други проблеми освен тромпета. Първо на първо, той знаеше, че тромпетът не беше купен – той бе откраднат. Това никак, ама никак не му се нравеше. Второ на второ, Сирена,  лебедът в който той бе така отчаяно влюбен, бе отлетяла на север и той не знаеше дали някога ще я види отново. Беше заминала с още няколко млади лебеда към Снейк Ривър. И така Луис разполагаше със следното:  разбито сърце, откраднат тромпет и нито един учител, който да му покаже как става тая работа.

Всеки път когато Луис беше в беда, той се сещаше за Сам Бийвър. Сам му бе помогнал преди, може би сега щеше да му помогне пак. Освен това пролетта го караше да се чувства неспокоен. Луд импулс го караше да замине някъде, да напусне езерата.

И така, една сутрин той отлетя. Замина направо към ранчото Бар Нотинг, в Суийт  Грас, където живееше Сам.

Летенето не беше леко, като навремето. Ако си опитвал да летиш с дъска за писане, тебешир, закачен  на връв на нея и тромпет , увесен на червена корда на врата ти – и всичките тези работи да се клатят и блъскат едно в друго докато си летиш, значи знаеш колко е трудно. Луис осъзна какво е „да пътуваш леко”, чак когато излетя с всичките си неща, окачени на врата му. Но той беше силен, добър летец, а дъската, тебешира и тромпетът бяха ценни и важни за него.

Когато стигна до ранчото, където живееше Сам, той направи един кръг, после леко се спусна надолу и влезе в хамбара, където Сам решеше понито си.

- Ехе, гледай кой е тук! – извика весело Сам. – Приличаш на амбулантен търговец с всички тези неща окачени на врата ти. Радвам се да те видя.

Луис облегна дъската си за писане срещу стената на конюшнята и написа:

- В беда съм.

- Какво има?- попита Сам. – И от къде се взе тоя тромпет?

- Там е бедата – написа Луис. – Баща ми го открадна. Даде ми го, защото нямам глас. Тромпетът не е платен.

Сам подсвирна. После вкара понито в конюшнята, върза го, излезе, седна на една купа сено и дълго гледа птицата. Накрая каза:

- Имаш финансов проблем. Но това не е нещо страшно, нито пък необичайно. Всички имат такъв проблем. Това, от което се нуждаеш сега, е работа. Може да спестиш това, което изработиш и когато събереш достатъчно, ще дадеш на баща си парите да се разплати с човека, от когото е откраднал тромпета. Всъщност ти можеш ли да свириш на това нещо?

Луис кимна утвърдително и вдигна тромпета към човката си.

- Ко – изпя тромпетът. Понито подскочи.

- Хей – викна Сам. – Ама това е много добро! Знаеш ли други ноти?

Луис поклати отрицателно глава.

- Имам идея! – каза Сам. – Това лято ще работя като младши отговорник в лагера за момчета в Онтарио. Това е в Канада. Обзалагам се , че мога да ти осигуря работа там като тръбач  ако научиш още някоя и друга нота. В лагера искат някой, който да може да свири на духов инструмент. Цялата работа е в това сутрин да изсвирваш много ноти, да ги свириш бързо и общо взето да е много шумно. Това е сигнала за събуждане. После свириш други ноти, за да извикаш мoмчетата за храна – сигналът за хранене. И после, вечерта , когато всеки се е мушнал в леглото и светлината на деня е избледняла и небето е потъмняло, когато езерото е тихо и комарите са се приготвили да почнат да тършуват из палатките, ще изсвирваш други ноти, много нежни, сладки и тъжни. Това е сигналът за „Лека нощ”.  Искаш ли да дойдеш на лагер с мен и да опиташ?

- Готов съм на всичко. Толкова съм го закъсал за пари – написа Луис.

Сам се засмя.

- Добре, лагерът почва след три седмици. Ще имаш време да научиш сигналите. Ще купя книга, за да видиш какви са нотите.

Така и направи. Сам купи книжка с ноти за армейски тромпет и прочете инструкциите на Луис:

- Изправи се, винаги стой изправен. И винаги дръж тромпета хоризонтално спрямо тялото си. Никога не го насочвай надолу, защото тази позиция затруднява дробовете, а и изпълнителят не изглежда добре , когато е приведен. Инструментът трябва да се почиства веднъж седмично от слюнката.

Всеки следобед, когато гостите в ранчото на мистър Бийвър излизаха на разходка из хълмовете, Луис започваше да се  упражнява. И не след дълго можеше да изпълнява и трите сигнала: за събуждане, за храна и за лека нощ. Особено му харесваха нотите за лека нощ. Луис имаше музикално ухо и копнееше да стане добър тромпетист. Един лебед-тромпетист не бива да свири лошо на тромпет. Харесваше му и идеята да работи и да изкара пари. Беше си му време да почне работа –вече беше почти две годишен.

В деня, когато трябваше да тръгнат, всички станаха рано. Луис окачи дъската за писане, вързаното на канапче парче тебешир около врата си. Накрая прилежно добави тромпета и се качи на задната седалка на колата на мистър Бийвър. Мистър Бийвър бе свалил покрива. Луис стоеше високо изправен, красив и горд на задната седалка. Мисис Бийвър целуна Сам и  му заръча да бъде добро момче, да се грижи за себе си, да не плува навътре в езерото, да не се бие с другите момчета, да не се кара с тях, да не излиза в дъжда и да мокри краката си и да слага пуловер винаги, когато е хладно, да не се губи в гората, да не яде твърде много сладкиши, да не пие много газирани напитки и да не забравя да пише писма поне два пъти в седмицата и да не излиза с кануто в езерото, когато е ветровито.

Сам обеща.