Човек е изграден от копнежи.
Копнежът е това, което нямаме. Когато го придобием, копнението вече го няма.
Търсим ново.
И пак така.
Уви, или за щастие, понякога копненията не стават реалност.
И се превръщат в идеи. Фикс.
И обсебености.
Гониш до дука, нещо, което или го няма или не иска да е твое или не си засужил да имаш, за това съдбата не ти го праща.
Хората се делят в копненията си по жанр:
Чалга копнежи- няма ги изброявам, всички ще се сетят. Най ме радват онез с копненията по красивите мъже и жени. Чак си вярват. И да са не на голям Харлей, ами в беемравка или поне мерцедес. И пуцай кумеее. Тези хора градят живота си върху копи- пасте. Тука няма оригинали. Всичко е менте.
Тежкометални копнения: веднага да поясня, че тук става дума за имитаторите, понеже в тая категория има и доста, а и бая добри оригинали. Оригиналите имат това, което са желали. Копията имат копнежи да станат истински рок- звезди. Та тук- същото, само дето вкарваме Харлея и кожата и веригите и Металика. И искам да имам по- голям мотор и по- дълга коса, ама ако може да не е плешива отпред. Оригиналите градят живота си с тежкометални конструкции, копията се опитват да дигнат къща, да сложат розАви пантофки под кожения салон и каската; навън Металика, а у дома Веселин Маринов.
Пънк копненията- никога не знам какво искам, но някак го получавам. Deal with it! Много хора не съзнават колко голяма е пънкарята в живота им. Аз така- добре, че ме светна Жоро, че да се усетя че с Моцарт в ухото, все си мисля що са го мразили толкоз заради комара и прелюбодействията хахаха и поркането. После му дигат паметници и всичко е Моцарт.
Хипи копненията: красиви, много красиви, но уви, отдаван разбрах, че светът няма да тръгне гол по поляните и слава Богу (грозна гледка), а и тревата не е легализирана, а и хората могат да са братя и да се обичат само на леки наркотици и повечеко пиене.
Класически копнения: хубаво е да искаш да имаш машина на времето, да се върнеш няколко века назад, но е малко нереалистично. Минах и през това. Кофти е, щото като спреш музиката, комшията е пуснал Erasure.
Електронни копнения: колкото повече шарени хапове, толкова по- лесно понасяш после свят без музика и сивотата някак изчезва. Жалко, че така трябва да се социализират и адаптират милиони деца днес. Бягат. Копнеят за едно: Да избягат.
Латино копнения: потни нощи в Рио, безкрайни плажове по Мексико, солена (от потта) романтика, страст и свещи. Любовни драми, сълзи, смях и хапи енд. Но ендът не е хапи, щот си пак на самолета към своята малка кутийка някъде в цивилизацията. Или просто сериалът свършва и почва публицистично предаване. Обаче тези хора могат много лесно да направят мечтите си реалност, ако наистина го искат. Просто хвърляш билета и се пускаш в живота и си в джаза.
Джаз копненията: да бъдем неразбрани от целия свят. И им се получава ако трябва да съм честна. Тука обаче има мнооо имитатори. Понеже някак доста хора не разбират от джаз, аз например не го разбирам много, ама си казвам, та е прието някак, че джаз слушат велики интелектуалци, които имат много пипе, но ти си простак и не разбираш тяхната муза. И за да изглеждат интелигентни, много хора слушат джаз до дупка 5 минути на колоните, после слагат слушалките и пускат Кондьо или рап.
Рап копненията- да бъда лъскав, с мазна кола и коса, да нося пет синджира на врата и още 15 на китките, да се правя че пуша джойнт за закуска и да рапирам яко копеле ей така значи, ски кво стаа. И да пея на ужасен американски, то не да пея ми да рецитирам. Минава обаче. Всички Еминемовци на тоя свят порастват.
Соул копнения: уфффф.
Блус копнения: да легна ей там на оня хамак и да ме носи, носи, меко, леко, да присягам мързеливо към бутилката с уиски и да се вдигам горе, горе. Бих казала, че тези копнения са силно заредени със сексуалност, но по скоро като тийз, не като еротика. И са тъжните копнения на един тъжен човек. Копнения по тъгата.
Гръндж копненията- искам целият свят да знае, че не съм една от тях.
Изпускам много жанрове, но ме домързя вече. Та идеята ми е, че се улових напоследък според желанията си да слушам различни неща. Всеки един копнеж може да е в музикален съпровод. И това е великото на музиката, но само когато наистина я цениш като единствената и последна чаша вода в пустинята на живота ти, а не когато си пред ручея да се правиш на жаден.
Когато нямаш алкохол- пийни от нея, но не залитай.
Всичко е фаза. Копнежите идват като вълни. Или на удавят, или ни повдигат. Ако успеем да вдигнем нагоре, значи сме уловили вълната.
Уви, много хора си остават пълни шутове дори и в това, което се опитват да ни внушат, че вярват. И им личи и се разпознават, изпъкват като хевиметалист в операта, като блондинка в леопардов клин и сикикон на Лебедово езеро, като пънкар на концерт на Мадона, като Мадона на концерт на Лейди Гага.
И така са повечето хора- безличностни, безлицеви, безиндивидулани, безкопнежни.
Заимстването на начин на живот не значи живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар