понеделник, 26 декември 2011 г.

Cliche

A cliché is a phrase, expression, or idea that has been overused to the point of losing its intended force or novelty, especially when at some time it was considered distinctively forceful or novel. The term is generally used in a negative context.
Virginblack написа:
Исках да пиша за омразата, но поради силно натоварения ми график и огромна ангажираност, реших да пиша за любовта, че е кратко. Толкова страници са напълнени е глупости, за това иначе толкова “вдъхновяващо” чувство, че мога да замълча точно тук. Инак никак не мога да си обясня защо човечеството е отделило такова огромно внимание на една емоция, която носи неминуема болка от самото начало, несигурност, нечовешки мъки, такива каквито и китайските методи за инквизиция не могат да достигнат (да ме прощават ама така си е), безсъние, запек, разсеяност, шизофренични прояви, слабеене, нефелност, постоянни бодежи в сърцето, стомаха, повишено кръвно, сълзливост в очите, нарушена функция на дихателния апарат…. Тотално изчерпва откъм енергиен запас психиката, особено когато чувството прехвърли своя апогей и започва лавинообразно да се спуска надолу. Ей тук хората действат напълно първосигнално и баш като изтървани от “гранични състояния”. Без всякакъв разум започват да се мъчат да подлепват счупеното, да поскърпват одрипавялото, да слагат нови етикети “може да не е като преди, но се УВАЖАВАМЕ”, да се мъчат да запазят страданието, с което са свикнали и сраснали,  все едно някой иска да им вземе любимата вещ. Лепила за сърцето няма. Глупави хора. Ромео и Жулиета умряха отдавна , а с тях и любовта. И добре че навреме умряха, да ме прости Господ, Шекспир и неговите почитатели, че иначе Жулиета щеше да е грозна картинка сгъвайки прилежно чорапите на Ромео (сега си го представям като Лео Ди Каприо, когото никак не понасям, но тази екранизация е много яка), а Ромео би бил по-жалък търчейки до аптеката по нощите за тампони. Любовта е миг. Защо по дяволите искаме да направим един миг безкрайност? Това да не е дъвка. Дори и дъвката, като я подъвчеш известно време не е сладка и почва неприятно да лепи по небцето. Единствената чиста любов, която не е подвластна на унищожението на времето е любовта към детето. Някъде бях писала “Хора, раждайте деца, не гледайте само кучета”. Колкото и да ми е неприятно да се коригирам и допълвам бих казала “Хората, раждайте деца, ама като ги родите айде да ги обичате, моля”. Споко, няма да мина на темата за сиропиталищата и захвърлените на държавни институции деца. Ще се върна към другата любов. Сега някой да не каже, че съм фригидна кучка, феминистка и някой друг такъв епитет, не е така. Именно защото съм обичала до смърт (това е факт, това не е никаква алегория , метафора, преувеличение или както там се нарича) ви казвам “Пазете се и бягайте”.

Сега остава и да си повярвам."

Следва приказката "Славеят и розата"

Пояснение към клише "обичах до смърт".
Норман, целият живот е клише. Калъп до калъпа. Колкото и да се мъчиш да си различен , нещата опират само до разликата в пропорциите ЗЗСЛ. Т'ва клише си е мое, аз съм си го измислила.

  1. Завист
  2. Злоба
  3. Страх
  4. Любов.
Естествено номер едно е най- надеждната и безотказно бачкащата част от "двигателя на човешката еволюция". Логично е като помислиш. До преди ...време мислех, че страхът и любовта са движели хората напред (напред, напред, колко да е напред- нагоре по стълбата, която води надолу, ама т’ва друга тема).  От известно време се убедих, че съм била в някаква пубертеткса заблуда, срам за годините ми. Сексуалният нагон също (ако се обърка с любовта) може да се зачете към 4, ама да ме прощава Фройд, не е бил 100% прав. Та да се върна на мисълта си. Всички сме еднакви. Дори във фантазиите си, просто защото сме хора. Сега да помислим върху клишето “Обичам те” – как да го кажем in a more sophisticated manner. Или “Обичам те до смърт”- “Сърцето ми изпълва топлина, поглеждайки към урната над компютъра ми”? Или “Липсваш ми”- "Ставам сутрин, няма ми я запалката ПАК, тръгвам да търся твоята, мамка му няма я , ахааа, и теб те нямало....”. Няма начин да ги избегнеш, ако искаш някой да те разбере. И понеже съм малко затъпяла и съм станала чалгарка в писането на такива глупости ще открадна малко от едно стихче:

“Ще се клиширам. До умопобъркване.
Ще кажа, че обичам до умиране,
до небесата, до кръвта на залеза,
главата ще ме заболи от взиране.
Сега съм радостен. И ми се пише яростно.
А пиша слабо. Явно е нормално.
Сега клишетата си искам да прегърна.
Да ти ги дам, ако не ти е странно.
Или обидно. Или подценително.
Или любвеобвилно недостатъчно.
Обичам те! Избягаха ми фразите.
И дълго още луднали ще скачат.
Ти си оная част на бедното ми рамо,
която липсваше, но вече си е в къщи.
Банално казано! И всичкото останало.
Но вече казах! Тука няма да съм същият.
Ще пия сам! Ще спретна монография
за всичките клишета при обичане,
след луд запой, след гузните изнизвания.
Желая те! Жадувам те! Обичам те!
Е, аз не знам! Не мога да се сетя
за по-удачни думи, без ония, сложните.
Потрай ме мъничко пембяносричащ те.
Повярвай, после само тях ще помниш.”
Димитър Ганчев.

Да пием по кафе??
:)))

Парчето е крайно неподходящо, ама това ми се слуша. 


2 коментара:

  1. какво да се коментира, ти си казала достатъчно.......

    ОтговорИзтриване
  2. Дако е казал че всички влюбени трябва да знаят от самото начало, че тръгват на пътешествие с двупосочен билет. Рано или късно се връщат. Променени. Грешката на повечето хора е че търсят другия в себе си, а следва да го търсят извън себе си. След разочарование остава дупка, празнота и горко на този, който трябва да запълни тази празнота. Но би могло да се постъпи по друг начин. Може да запълниш празнотата не с друг или друга, а просто с нещо, което те радва и лекува и пак да търсиш другия извън себе си. Хората не бива да се вплитат един в друг, защото така се загубват. Два напълно самостоятелни елемента се превръщат в нещо, което не прилича ни на единия, ни на другия. Любовта е химия викат, ама не винаги резултата от химичното съединение е вода. Може и да е експлозив.

    ОтговорИзтриване