сряда, 28 декември 2011 г.

Паяжината на Шарлот

 
Преди близо две години, още се подмотвах из Кипър, та един ден с натежали от скука крака се завлякох с детето до чарити шопа в наше село. Там можеше да намериш всичко без храна и автомобили. В тоя магазин не само англичани, но и много кипърци оставяха къде дрехи, къде техника, къде перденца, колички, дрехи, обувки. Бе нещо като 1001 стоки. Имаше огромна секция книги, която постоянно се допълваше от туристите, които нямаха място за книги в багажа за обратно. Намираха се ценни двд- та. Загледах книгите без да търся нещо конкретно. Шийла, мила дама на около 65, от онези винаги усмихнати англичанки, които някак излъчват такава добродетел, че чак не ти се иска да ровиш да видиш дали наистина я има се приближи към нас и каза: „Искам да ти подаря една книга. Тя е толкова за детето, колкото и за теб. Не искам да я плащате. Не бързай когато я четеш, вземай си почивки, чети я на детето глава по глава и отговаряй на всичките й въпроси. После ела и ми кажи какво е било за теб да прочетеш тази книжка.”
Взех малкото книжле без да осъзнавам, че държа в ръцете си една от най- великите книги за живота, написани някога. Без да осъзнавам, че държа издание на 72 години- опърпано, старо, миришеше както миришат старите книги, личеше че е била отваряна много, много пъти. Купих някакви дребни неща и оставих книжката у дома.
През следващите дни бях прекалено уморена, прибрах се от работа в единадесет и някак нямаше време да я отворя. Мина месец.
Стана хладно, зимата в Кипър дойде и с нея и дъждовете. Леещи се тропически бури. Свършвах работа по- рано и тогава една нощ реших да прочетем първата глава. Книжката бе на английски и малката не знаеше някои от думите, та се налагаше да спирам да й казвам. С първата страница двете заживяхме със съдбата на едно недоносено, обречено на смърт прасенце, което едно осемгодишно дете спасява от сатъра на баща си. Защото големите вярват, че само хората носят душа и едно недоносено прасе не значи нищо за майка си, която така или иначе има вече десет други.
Не можах да спра на първата глава. Прочетохме и втората. И така дните за нас се занизаха с тази книжка. Двадесет дни, които направиха живота ми различен. Уайт е бил гений. Той бе сложил доброта, искреност, добродетели, дух и борбеност в три от най- грозните и ненавиждани животни на света: едно прасе- Уилбър , един паяк- Шарлот и един плъх- Темпълтън. Когато разказвах за книжката на мои...познати, всеки казваше – ям свинско, ненавиждам паяци и плъхове, за какво по дяволите ми говориш?
Чрез езика на животните, Уайт се надсмива над късогледството, чревоугодничеството, злостта и меркантилността на хората, които според Шарлот нямат толкова акъл колкото една муха. Уилбър разбира какво се случва с пролетните прасета по Коледа и как се прави бекона и шунката и тогава започва борбата за живот. Борба, в която участва всеки един добитък във фермата.
„Паяжина на Шарлот” е книга за живота.
И книга за смъртта.
И за кръговрата на живота.
И за приятелството.
И за майчината обич.
И за верността и лоялността.
И за първите сладостни и чисти тръпки на любовта.
И за омаята на пролетта и златото на лятото и безумието на есента и чистотата на зимата.
И за пошлостта на човеците, за жестокостта им  спрямо останалия животински свят, за устроения им към материални неща бит, за уредения според нормите и правилата ...дом, за затворените им рецептори към всичко, което не е свързано със собственото им его. Децата в тази книжка не влизат в тази категория, но както казва Уайт, те за огромно съжаление ще надраснат тази така прекрасна фаза „детство”.
Тази книжка ще изстиска сълзи на радост, умиление, екстаз и мъка от всеки, който е запазил поне мъничко от детето в себе си.
Паяжината на Шарлот трябва да бъде прочетена от всеки един възрастен индивид!!! За да си припомни къде са истинските и ценните неща, да види че съкровищата не а заринати по острови, а са до него. За да си отвори очите и ушите за песента на щурците и да се остави на тази песен да го люлее.
С Шарлот и нейната саможертва аз си припомних аромата на нежността на приятелството, а детето ми научи за живота и вселената повече от всеки един атлас или учебник. Тълкуването за смъртта и раждането...е, време е да се замислим за него и да поднесем истината на децата си така, както го прави той. Или да го направим чрез него.
Шарлот научи дъщеря ми на всеотдайност и лоялност към двамата си най- верни приятели, излекува я от страха й от паяци и я научи, че всяка живинка на този свят има правото да се радва на живота точно толкова, колкото ни е дадено и на нас, само че ние не се радваме на това, че сме живи, а страдаме за това че нямаме това или онова.
„Паяжината на Шарлот” е чудо. Не само чудото на изписаните в нея думи, а чудото, че някой се е сетил да научи децата ни, че не във всяка приказва някой разпорва корема на лошия вълк, че не във всяка книжка злата мащеха иска да изтръгне сърцето на някоя Снежанка и да го изяде. Помислете си на какво учат тези книги децата ни. Та в тях има толкова много насилие и жестокост и никаква ...красота, освен тази на красивата принцеса, а не всички момиченца са дарени с неземна красота, макар че всички са принцеси. Защо красивата е винаги избраната? Осемте космати крака на един паяк танцуват с такава грация, с каквато Пепеляшка никога не би могла да танцува на нито един бал. И каква е ползата от танца на Пепеляшка? Да стане принцеса и да живее в лукс. Добротата не би следвало да се награждава с пари и злата и диаманти. Повечето приказки учат децата ни на това- бъди добър, за да имаш. Шарлот ще ги научи как можеш да си добър и цялата вселена да ти свали шапка и дори мравките да се поклонят пред теб без да имаш нищо, освен едно огромно, топло сърце, туптящо в малко ...непривлекателната обвивка на едно животно, което всички масово трепем, че ни е гнус.
 Когато преди два месеца ме потърсиха за идея коя книжка е добра за българския пазар и когато предложиш „Паяжината на Шарлот” и когато ми възложиха да преведа тази книжка за българските деца и техните родители...това бе един от най-великите мигове в живота ми. И съм благодарна на съдбата, че ме вкара този ден в този чарити шоп и на Шийла, която отидох специално да видя и да говорим за книгата. Това бе моето Коледно чудо.
Искам всеки един нормален, истински, честен човек да има тази книжка в ръцете си и да я отвори с обич и да я пази с обич. Знам, че останалите няма да си направят труда, но може би някога ще им попадне да отворят и да зачетат...Дано. Ние честичко си я отваряме, а я знаем наизуст и всеки път откриваме по едно ново чудо.

-         Шарлот, - каза той след малко- защо си така тиха?
-         Обичам да си седя така неподвижно- каза тя.- Винаги съм била доста тиха.
-         Да, но днес си особено тиха. Добре ли се чувстваш?
-         Малко уморена може би, но усещам спокойствие и мир. Твоят успех на ринга
тази сутрин бе до известна степен и мой успех. Бъдещето ти е осигурено. Ще живееш спокойно и в безопасност, Уилбър. Нищо не може да ти навреди сега. Тези есени дни ще се скъсят и ще стават все по- хладни. Листата на дърветата ще се поклащат все повече и повече, докато се освободят, литнат и паднат на земята. Ще дойде Коледа и с нея и снеговете на зимата. Ще живееш, за да видиш красотата на заледената земя. За Зукерман ти означаваш много и сега той никога не би ти причинил зло. Зимата ще мине, дните ще станат по- дълги, ледът ще се разтопи в езерцето до пасбището. Пойните птички ще се върнат и ще пеят, жабите ще се събудят, топлият ветрец ще духне пак. Всички тези аромати и гледки Уилбър ще са за теб- да им се насладиш, да се насладиш на този прекрасен свят, на тези окъпани в злато дни.
      Шарлот млъкна. Сълза се отрони от окото на Уилбър:
-         О,  Шарлот!- каза той- какъв съм бил глупак да си мисля, че си жестока и
кръвожадна когато те срещнах за първи път!
После се посъвзе от емоционалния си изблик и продължи:
-         Защо направи всичко това за мен, Шарлот?-попита той.- Аз не го заслужавам. Аз
никога не съм успявал да направя нещо за теб.
-         Ти беше мой приятел- отвърна  Шарлот.- Това само по себе си е велико нещо. Аз плетох моите паяжини за теб, защото те харесвам. В крайна сметка, какво е животът? Раждаме се, поживяваме малко и после умираме. Животът на един паяк няма как да не е малко неприятен с цялото това преследване на плячка  и ядене на мухи. Помагайки на теб, се опитах да направя живота си поне мъничко по- достоен. Господ знае, че всеки един живот може да бъде променен към добро, дори и съвсем мъничко.
-         Мен...не ме бива много по речите. Нямам дарба да редя думите като теб, но ти
ме спаси, Шарлот и аз с радост бих дал живота си за теб. Наистина бих. 

Повече за книжката и автора й:


 http://skyprintbg.com/charlottesweb/





3 коментара:

  1. Искам повече хора да прочета за Шарлот и аз като някаква гъска искам да си покажа гъсетата на света, понеже те са си моя гордост. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Убеди ме да изфорсирам петъчно до най-близката книжарница. :)
    Неведнъж съм я взимала в ръце, признавам си най-вече за картинките и все отлагах купуването и явно ми трябваше нещо като катализатор, в чийто образ се въплъти ти. ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за милите думи, но аз съм само... проводникът :) А Шарлот е един оат най-великите персонажи в литературата като цяло. Радвам се, че ще я прочетеш. :)

      Изтриване