вторник, 27 декември 2011 г.

Класации

 Посвещавам на форум „Домашен белот”

Дойде време за класации. Нова година иде, еййй.
Ей на моите предложения за Домашен Белот.бг:
  1. Най- безсмислен пост с кратък стих от сорта:
Погледни ме във окото
Погали ме по ухото
Аз съм твоя, твоя, твоя
А душата ти е моя, моя, моя

Следва блудкава любовна песен, 1846 гласувания от 1846 акаунта и 5 коментара от сорта :Ау, велико!
Тука мое се номинира бая народ

  1. Най- сложен и едновременно тъп текст. В тази категория могат да се номинират такива постове, чиито автори не знаят български, за това използват предимно чуждици, за да бъдат загадъчно неразбираеми. Примерно: „Ще спиш ли с мен вече или само ме ебаваш?” се изказва по следния начин: „Не мога да претендирам за познание за визията ти, не мога да разбуля енигмата на мистиката на твоя дух и тяло, но катарзисът напира в мен и аз в трептих и тремор изисквам тази фундаментална истина от (във хах) твоите устица. Не си ти инквизитор, не си и маг, кажи ми семпло ти сега и развържи оковите на страдалческото ми тяло.” (уф как го направих само хахахахах). Следват 1234 гласа, щото хората гласуват за неща, които не разбират.
  2. Най- сладникав текст. Тук влизат всички с умилителни бляскави картички, лъскави сърчица, малки и мили домашни любимци (котета и пусита), ведри подвиквания – Здравей свят, Здравейте и бъдете благословени, На моята мама с обич за закърпените чорапи, На моя любим с обич за оная нощ, която не помни, На баба ми за коледния подарък и т.н.  Следва гласуване от родата, челна страница за това че човекът е разпръснал цялата си позитивна енергия из блога и е успял да накара някои по- нормали да повърнат.
  3. Най драматичен текст на тема любов- Тя ме напусна, Той ме напусна, Болката когато те няма, Болката когато те има, Защо, Къде сбърках, Клуб разбито сърце, Клуб разбит орган (ако я е набил или тя него). Следват гласувания от всички разбити сърца и първа страница в блога за смелостта, че болката е споделена.
  4. Блогове на роднини, близки, приятели, брат’чеди, съседи, баджанаци, стринки, на учителката на детето....и така все близки на админите на блога. Хах. Да ме прощавате, ама като толерирате и бутате некадърността напред, аз само се извинявам за откровението. Не се извинявам де.
  5. Най- колоритен пост: тука влизат всички вражди между челните и борещите се за маааалко признание писачи, междуличностни схватки, вадене на мръсни гащи, директни заплахи, мазане с акита и кал. В тези постове хората гальовно се наричат един друг с различни имена като Коза, Крава, Вол, Гъз, Идиот, Свиня, Дъртофелник, Дъртофелница, Курва, Боклук, Партиен Боклук (независимо от партията), Плюнка, Лайно и така натам...

На останалите: браво хора, че оцелявате да пишете сред толкоз пошлост. И да знаете, че да си звезда в „Домашен белот” е равносилно да си статист в сапунен сериал. Иначе е забавно. Весели празници. Пък то...те си знаят. Не вярвам някой да вземе под внимание това, но знам, че тези които го прочетат поне ще се посмеят.
Когато написах това и го публикувах в Домашен Белот, не очаквах такава масирана атака от лобито на хора, явно разпознали се в горните категории, че чак и открити заплахи, че чак и заплахи за детето ми, че чак и смъртни вендети. Това, което ме дразни в българските сайтове за ...писане е шуробаджанащината. Защо е нужно да си регистрираш още 15 акаунта и сам да си пишеш от там като тежък шизо. Защо е нужно да се мъчиш изобщо да влизаш  някакви класации? Хората са различни, вероятно за всеки влак си има пътници, нямам нищо против. Единственото, което имам против е когато нещо ми се налага като модел за следване и подражание. Като че ли точно аз ще го последвам или ще подражавам.
Също така ме дразни анонимността на хора без лица, но с мнение. Ако имаш мнение, кажи си го от своето име. Както аз казвам от мое име неща, които не са приятни на много хора, но пък други знаят че е така.
И силно вярвам, че съм настъпила един недоклепник, който не обича да му се припомнят несполуките в живота, за това гледа да вгорчи сполуките на другите. Но на мен това не ми влияе. 



1 коментар: