събота, 15 юни 2013 г.

10 деца

10 деца днес завършиха с отличие четвърти клас на началното българско училище във Виена. Някои идват от други градове всяка седмица, за да учат. Всички жертваха свободната си събота в тази трудна година, когато се кандидатства за гимназии, за да четат и пишат на родния си език, за да знаят от къде идват и кои са. Догодина са пети клас, но с друга госпожа, също така отдадена на професията си – учител по български език и литература.
Нашите деца навън могат много, те могат всичко, защото го желаят. Тези деца де. На близо 20 хиляди българи във Виена, не са много децата в българското училище, но то вече 20 години крепи един пламък, който някой все се опитва да препикае.  Горда съм с детето си, с всички деца в този малък клас и сълзите на Краси (любимата учителка) ми напомниха на времето, когато хората се уважаваха, ценяха и празнуваха заедно.
Ето какво е написала в албумчето на класа Краси:
„Мило дете,
Аз ти дадох сила и криле да мечтаеш. Сега трябва само да полетиш, да откриеш своите интереси и стремежи, да начертаеш пътя, по който ще поемеш.
Ти си наследник на народ, който окачва люлките на децата си на звездите; вплита в приспивните им песни чудни самодивски напеви, а стремежът към знание не го напуска и в най-черните му дни.  
Буди дръзко като бурята, жизнерадостно като пролетта, усмихнато като лятото, силно като зимата, трудолюбиво като есента. Уважавай, защото за вежливостта са отворени всички врати! Вярвай! Мечтай, защото човек е такъв, каквито са мечтите му.
Обичам те и оставам твоя приятелка! На добър път!
Краси”
Аз нямам какво да добавя. Поклон пред истинските българи. Където и да с те.



Няма коментари:

Публикуване на коментар