Ми как. Четем бе. Четем вестника в тоалетната, естествено. Оня от събота, с голямата кръстословица и многото страници, че да имаме за цяла седмица. И купиваме цели списания кръстословици и едни други вестници с привкус на турски сериал по БТВ.
Защо спряхме да четем ли? Ми щото решихме, че всичко сме изчели, щото няма пари за книги, няма време за четене, има телевизия и интернет.
Какво си купуваме да четем: книги, които да ни научат как да живеем; как да сме позитивни, как да се напълним с енергия, която да ни направи безсмъртни, полезните там храни, правилното дишане и издишване и правилните неща, как да скъсаме с нея, с него, как да сме чаровни, как да отслабнем с 30 кила за 30дни, как да ходим на срещи...книжки, които да ни научат как да говорим някой език ей така – сами (Боже, чак се учудвам колко прост народ има да си вярва че с един самоучител ще е проговорил английски за един месец). Четем и кулинарни книги!!! Че как и ги издават!!! Нищо, че в интернет има милиарди рецепти.
Иначе – можем и без книжки. И така научаваме и децата си. Учи там учебниците, книги- като пораснеш.
Аз знам, че пари не стигат. Няма за книги. Книгите са скъпи, но те са скъпи по цял свят. За това и хората си имат библиотеки. Срещу 20 евро на година можеш да изчетеш всичко, което е излизало някога, излиза и се продава в момента на пазара без лимит на седмица, на месец, стига да пазиш. Но ние занемарихме и библиотеките. Има книжарници за книги втора употреба, има ги по цял свят. Два лева книгата. Има и огромни базари за такива книги и вярвай ми, има всичко- можеш да откриеш диаманти.
Нооо, защо да дадем 10 лева за книжка, като има Картун или Кратун нетуърк?
Що да купим книжка, в която елементарно и мило е обяснено на детето каква е разликата между момиченцата и момченцата, ако не можем сами да обясним или искаме да онагледим, като можем направо да им пуснем онлайн порното? Защо му е да чете Спасителят в ръжта, като трябва му дадеш 40 кинта за дискотека и някой друг джойнт да го види на живо кой кого целува в цъфналата ръж. И не само целува, и не само в ръжта.
Що да не му фърлиш там едни 100 кинта за рожден ден парти, а не може да заделиш 10 лева да му купиш нещо, което е за цял живот? Що да не дадеш едно състояние за абитуриентски бал, а нямаш за 5 книги за 5 години гимназия? Що ли? Щото ти си го научил, че с акъл пари не се правят, ти си му казал, че простакът просперира и той гледа и мама и тати какво четат. Чатовете у фейсбука. Всяко дете има една мечта- да има фейс за фейсбука. После завършват колежи в чужбина и не знаят кой е Хемингуей (примерно) и пишат магданоз със с.
За разлика от нас обаче, какво правят в другите държави, за да насърчат детето да чете. Един затънтен остров като Кипър- два пъти в учебната година идва детската книжарница. Всяко дете си избира книжка или две, или три. И когато си ги купи с паричките на мама и тати, после ги разказва на другите деца. И после си ги разменят. Толкова ли е сложно да накараме децата си да прочетат три книжки в годината?
Австрия- два пъти в месеца децата от училище ходят в библиотеката. Ходят безплатно. Дават им се специални торбички от плат само за книжки, за да се пазят. Учителката знае коя книжка е взело всяко дете. И после то става и разказва. И децата го правят наистина с удоволствие. Това е книжката, която то си е избрало. То само е прочело и разбрало. И ако на друго дете му хареса може да си я вземе. Няма задължителна литература за четене, но детето знае, че щом е взело книжка, трябва да я пази и да я прочете, за да може да се похвали каква хубава е била неговата. Трудно ли е? Ми не. Или тема за динозаврите и децата се изтрепват да вземат атласи и книжки за динозаврите. Някак спонтанно става. Без принуда.
И сега пак за тоталния хаос на книжния пазар у нас. Издават се боклуци, които струват малко като права, не учат никого на нищо, няма пари да се рекламира, мафия вилнее и там и то яко с тез права. Един хванал правата за всичко на някой автор, никога няма се сети да го издаде, ама да го има, че да го препродава. Хитро. Не влагаш в преводи и дизайни и печат. И то пък едни вложения! Друг пък хванал цялата дистрибуция, ама така я хванал, че продавачката му не знае кое какво е и даже не знае, че го има, да не говорим, че някои книги ги има само онлайн, щото ги мързи а си проверят наличностите и не знаят какво продават изобщо.
Ако една книга е с висок рейтинг на запад, това не значи, че българинът би я купил. Американски мозъчни промивки, роднини на издатели и редактори прописали по някой ред..., преводачи, които превеждат с гугъл преводачката...е, как да искаш да се завъртиш край пазара. И ако някой направи нещо, те пък големите кучки в жанра му подсекат краката. А издателите не се борят за качество, а за комерсиализация на пазара, за да има продажби. А когато издаваш комерс, е- по- добре да издаваш комикси. Хем можеш сам да си ги нарисуваш, хем не трябва хубава хартия, хем може да хванеш някое лапе да ти подаде репликите. Без пари.
И какво излиза от цялата работа? Всичко е навързано в порочен кръг. Издателите мислят, че хората са тъпи, хората мислят че издателите са алчни. И от тази вражда се родиха няколко напълно неграмотни поколения, които знаят, че мишката прави „клик клик” и че вирусите не ходят по хората, а по компютрите. И това е лицето на страната пред света. Със самоучителя напред да превземем света. Ама като идем там, научаваме правилно да пишем „магданоз” на съответния език, щото отваряме някоя сергийка на пазара. И то бързо научаваме. Иначе на родния си език не сме много сигурни. Излязат и след един месец вече мразят всичко българско, та чак се мъчат и да четат на чужди езици, т.е да държат книгата де, понеже гледат че другите така правят.
Идеята ми е- слагайте някоя хубава илюстрирана книжка в ръката на бебето. Нека свикне с усещането да държи нещо красиво. Навик, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар